Гражданите на Украйна и Турция съставляват най-големия дял от работниците от трети страни в България, показва мащабно проучване на Българската стопанска камара (БСК).
В изследването са включени 552 компании от 5 държави от Централна и Източна Европа, като целта е да се анализират характеристиките на заетостта на чуждестранните работници, които не са граждани на Европейския съюз.
Според резултатите, публикувани от Economy.bg, освен от Украйна и Турция, значителен брой работници идват и от държави в Далечния изток като Непал и Тайланд, както и от страни в Централна Азия.
Проучването разкрива, че средната брутна заплата на работниците от трети страни в изследваните предприятия възлиза на 1505,4 евро, което е по-ниско от средната работна заплата в същите компании.
Една четвърт от анкетираните предприятия съобщават, че по-малко от 5% от работната им сила е съставена от граждани на трети страни, а при една пета този дял е между 6% и 10%. Заслужава внимание фактът, че 25% от компаниите имат над 20% служители от държави извън ЕС, като тези предприятия оперират предимно в секторите строителство, производство и услуги.
По отношение на образователната структура, основният дял от работниците от трети страни притежават средно и висше образование. Според 67% от респондентите, образователното ниво на чуждите работници е съпоставимо с това на общата работна сила в предприятието. Въпреки това, 22% от анкетираните считат, че чуждестранните служители имат по-ниско образователно ниво.
Възрастовата структура показва, че по-голямата част от работниците от трети държави са на възраст между 31 и 40 години.
Гражданите от страни извън ЕС са наети предимно в сферата на услугите (11%) и за обща работа (14%), следвани от производствения сектор, професионалните и техническите дейности. Сред другите сфери на заетост се отчитат строителството, програмирането, социалната работа, готварството и информационните технологии.
Предприятията посочват като основни предимства при наемането на граждани от трети страни тяхната по-голяма гъвкавост по отношение на работното време, включително работа на смени и нощен труд. Други предимства са притежаваните от тях компетенции, стабилността на работната сила и познаването на пазара и културата на страните, от които произхождат.
Интересен факт е, че компаниите не смятат намаляването на разходите за предимство при наемането на работници от трети държави. Основната причина за тяхното назначаване е по-скоро липсата на местни работници с подходящи компетенции.
Сред основните проблеми, затрудняващи наемането на работници от трети страни в България, се открояват непознаването на местния език, непознаването на работната култура на компанията и трудностите при подбора на кадри с търсените умения.
Една трета от българските предприятия не предлагат никакви улеснения на наеманите чуждестранни работници. Същият дял оказват помощ при откриване на банкова сметка, а 19% помагат при уреждането на официалните формалности.
Сериозни предизвикателства пред фирмите са и езиковите и културни бариери, необходимостта от съдействие при намиране на подходящо жилище и при изпълнението на правните процедури. Значителни трудности представляват също времето за адаптация и помощта при здравните процедури.
Особено проблематични се оказват визовите и административните пречки, които значително удължават срока за уреждане на формалностите по процедурите за наемане на работници от трети страни.
Вашият коментар