Как пограничните села посрещат мигрантския поток?

Written by

in

България се намира на един от основните миграционни маршрути към Европа през последното десетилетие. Като външна граница на Европейския съюз страната ни е изправена пред сериозни предизвикателства, свързани с миграционния натиск. Въпреки че пиковите периоди през 2015–2016 г. и 2021–2022 г. вече са отминали, потокът от мигранти продължава, макар и в по-малки мащаби.

За жителите на пограничните села в Странджа срещите с мигранти не са необичайни. Семейството на Кичка Велкова от село Индже войвода поддържа пчелин в гората и през годините многократно е попадало на групи нелегално преминали границата хора, разказва Нова телевизия.

„Те знаят посоката много добре. Имат отлична ориентация – знаят откъде да минат, къде да пресекат шосето и реката. Всички реки водят към морето“, разказва тя.

Според местните жители повечето мигранти са граждани на държави от Близкия изток и Азия, които преминават през България с помощта на водачи, насочвайки се към други европейски страни. Обикновено са изморени, гладни и жадни след дългия път.

Кметът на село Индже войвода Атанас Димитров отбелязва, че мигрантският поток е намалял значително през последните месеци.

„Преди през селото и Странджа минаваха много групи. От около осем до десет месеца обаче броят им чувствително намаля“, казва той.

Проблем остава замърсяването на природата. В горите често се откриват изоставени раници, обувки, палатки и опаковки от храни. По думите на Димитров през годините са откривани и множество временни лагери.

През последните три години се наблюдава промяна и в начина на придвижване на мигрантите. Ако преди повечето са вървели пеша, днес все по-често се използват автомобили, организирани от каналджийски мрежи. Сред мигрантите преобладават млади мъже от Афганистан, Сирия, Ирак и Мароко, докато жените и децата са значително по-малко.

Журналистът от Бургас Иван Колев, който от години следи темата, посочва, че трафикантите непрекъснато променят методите си.

„Каналджиите стават все по-изобретателни и действат все по-конспиративно. Имало е случаи на превоз на мигранти в катафалки, линейки, дори преоблечени като медицински лица. По мои наблюдения мрежите се организират основно от чужденци“, обяснява той.

Според информация, до която е достигал Колев, преминаването през българската граница струва между 600 и 1000 евро на човек, а целият маршрут до крайната дестинация в Европа достига между 5000 и 6000 евро.

Автомобилите, използвани за трафик, често са наети под наем, откраднати от чужбина или без документи. Нерядко след употреба те са изоставяни в горите, където се превръщат в ръждясали отпадъци.

Особено тревожни са случаите, когато шофьорите на превозните средства се опитват да избегнат полицейска проверка. През годините това е довело до множество тежки катастрофи, включително и до смъртта на двама полицаи край Бургас.

„Те са инструктирани да бягат при всяка среща с полицията и да карат с максимална скорост. Именно това стана причина за няколко тежки инцидента“, посочва Колев.

Само преди дни каналджия прелетя с автомобил над подлез в Бургас и падна от голяма височина. По щастливо стечение на обстоятелствата по това време на мястото не е имало пешеходци. В друг случай автомобил с мигранти се озова в езерото Вая.

Проблем създават и случаите на починали мигранти, чиито тела остават дълго време в моргите заради продължаващи разследвания и неустановена самоличност.

По данни на институциите повечето мигранти са мъже на възраст между 17 и 30 години, които не възнамеряват да останат в България. Често са без документи за самоличност и не предприемат законови процедури за получаване на убежище.

„Имало е случаи, в които цял автобус мигранти твърди, че е роден на една и съща дата – 1 януари 2002 г., за да изглеждат като непълнолетни“, разказва Колев.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *