Как ще се промени светът през 2025 III

Written by

in

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Войната в Украйна се превърна в глобален конфликт, който изправя Запада срещу нововъзвикващ блок от държави. Те предизвикват настоящия световен ред. Популистките движения и авторитарните лидери набират сила в световен мащаб. Толкова много ще зависи от Доналд Тръмп. Какво ни очаква през 2025 г.?

Предизвикахме журналистите на Свободна Европа от всички секции по света да надникнат в бъдещето и да предскажат какво може да донесе следващата година.

В следващите редове те разсъждават върху 2024 г. и споделят своите прогнози за 2025 г.

Централна Азия: Нарастващ авторитаризъм

Крис Рикълтън

Условията изглеждаха благоприятни за възраждане на руската мощ в Централна Азия през 2024 г. И така се оказа – въпреки че Москва не успя да наложи напълно своята воля.

Подкрепяните от Кремъл държавни енергийни компании „Газпром“ и „Росатом“ се радваха на знаменателна година в Узбекистан, като износът на руски газ почти се утрои, а Москва и Ташкент най-накрая сключиха сделка за малко ядрено съоръжение.

След референдума за ядрената енергетика през октомври 2024 г. Казахстан също е готов да построи по-голяма ядрена централа и би било изненада, ако „Росатом“ не беше замесена по някакъв начин.

Узбекистан, и Казахстан устояха на натиска да се присъединят към блокове, важни за престижа на Москва, но споровете за руския език и колониалното наследство на Русия в региона не правят нищо добро за перспективите в използваната от Кремъл мека сила за налагане на влияние.

Междувременно Китай ще продължи да печели приятели в Централна Азия през следващата година чрез тиха дипломация и многомилиардни инвестиции, особено в нововъзникващите сектори на транспорта и възобновяемата енергия.

Регионът като цяло ще стане още по-авторитарен. В Таджикистан и Туркменистан това би изглеждало почти невъзможно, но очаквайте и двете да положат усилия.

Междувременно в Казахстан, Киргизстан и Узбекистан журналистите и критиците на режима непрекъснато намаляват, благодарение на рестриктивните нови закони, смразяващите присъди, затвори и очевидно споделеното мнение сред тези правителства, че постепенното премахване на свободите е възможно най-доброто.

Заключителни бележки: Глобалната война

Сергей Медведев

Войната в Украйна придоби наистина глобални размери. Въпреки че се води в Украйна, тя включва десетки държави, засягайки население дори в Африка, Южна Америка и Източна Азия.

Той предизвика най-голямото глобално военно натрупване от разгара на Студената война, поставяйки под въпрос доверието в международните институции от НАТО и Европейския съюз до ООН и Международния наказателен съд.

От едната страна е западният алианс, воден от САЩ и НАТО, който подкрепя Украйна. От друга страна, има нововъзникващ блок от незападни държави, които предизвикват настоящия световен ред.

Китай е тежката категория в тази неформална група. Заедно с Русия, като младши партньор, те са подкрепяни от страни като Иран и Северна Корея. Тези държави представляват алтернативен вид глобализация с техните нови механизми за заобикаляне на западните санкции, нови финансови системи, базирани на криптовалути и свои собствени международни институции като БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество.

Бойните линии са в Украйна, но войната се води навсякъде:

• Русия се меси в изборите по целия свят (Румъния може би е най-пресният пример) и се смята, че извършва саботажи в много западни страни.

• Междувременно Близкият изток отново е погълнат от война.

• Венецуела предявява териториални претенции към съседката си Гвиана.

• Китай внимателно следи конфликта в Украйна, докато обмисля собствена операция срещу Тайван.

През 2025 г. тази глобална война ще набере скорост и е вероятно да се разшири независимо от ситуацията на място в Украйна. Дори евентуално прекратяване на огъня вероятно няма да спре глобалния смут, да не говорим за експанзионистичния плам на Русия или желанието на Кремъл да премахне украинската държавност и да предизвика НАТО и Съединените щати.

Войната в Украйна предизвика лавина. Елитите на антиглобалистите – от ислямистите до реваншистите – усещат кръв и ще има нови огнища на конфликти на неочаквани места по света.

В този смисъл Путин успя в дългосрочния си план да превърне този конфликт в глобален и да предизвика световния ред. Правейки аналогия с Втората световна война, сега сме някъде през 1938 г., с глобален претендент, нерешителен Запад и задаващо се ново Мюнхенско споразумение. Човек може само да се надява да доживее до новата 1945 г.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *