37 -годишната жена от Карнобат вече е в дома си, но не желае да бъде показвано лицето й, защото прочела негативни коментари за хората в нейното положение. Почувствала се зле още в Банско, на 11 март.
„Втресе ме, имах главоболие и болки в цялото тяло. След което отидох на лекар в Банско, прегледаха ме и установиха обикновен грип. Изписаха ми антибиотици“, разказва тя. След 5 дни посетила личния си лекар в Карнобат, тъй като неразположението продължавало, появили се нови симптоми.
„Симптомите - втрисане, ужасни болки в гърлото. Усещах все едно някой ме реже с нож. При самото преглъщане - не можех да преглъщам, нито можех вода да пия. Температурата и главоболието също бяха ужасни“, допълва тя.
Посещава за втори път личния си лекар. Правят й рентгенова снимка, на която се вижда, че няма усложнения. Изписват нов антибиотик, който приема два дни, но подобрение няма.
„В сряда, на 18-ти март, реших, че сутринта ще отида да си поискам направление за специалист УНГ, защото болките в гърлото бяха нетърпими. Отидох и докато чаках моя ред, съм припаднала“, продължава историята си пациентката.
Веднага е транспортирана в Инфекциозно отделение на Бургаската болница, където дава положителна проба за COVID-19. Разказва, че най-тежко й било първите часове и дни. След 5-я ден болките започнали да стават поносими.
„Още със самото приемане д-р Йотов и медицинският персонал, който беше там, се погрижиха много добре за мен, за което им благодаря. Защото те ми вдъхната кураж, казаха ми да не се притеснявам, да съм спокойна“, добавя жената.
В четвъртък тя е изписана. Няма обяснение как се е заразила, тъй като, по думите й, в Банско нямала активен социален живот, а и никой от колегите й не развил болестта.
„От квартирата - на работа. Не съм имала други излизания и единственото, което може би е възможно - когато съм отивала на работа да съм се разминала с някой турист, болен от коронавирус“, добавя тя. Иска да вдъхне сила на хората, които в момента са в болница.
„Вяра да имат, вяра в Господ, да са оптимисти, да вярват, че всичко ще свърши добре. И сила, най-вече“, споделя жената. Тя чака с нетърпение да премине домашната карантина, за да прегърне детето си.
