БИЗНЕС

ГУРМЕ

ГОРИ

 

Връзка с нас

Журналисти на нож със Закона за защита на личните данни

След като президентът Румен Радев наложи вето върху части от закона след искане на АЕЖ и други организации (Програма “Достъп до информация”, Съюза на българските журналисти), е важно да не се допусне повторно приемане на текстовете, които будят притеснение.

За тази цел АЕЖ-България отправи покана за разговор към председателите на двете най-големи парламентарни групи - ГЕРБ и БСП. В понеделник представители на Асоциацията ще се срещнат с председателката на социалистите Корнелия Нинова, а през следващите дни се надяваме да имаме разговор и с председателя на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Ето какво съобщиха от АЕЖ:

Народните представители са призвани да положат всички усилия, за да предвидят достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване. 

Тъй като нашата цел е да защитим правото на всички български журналисти да вършат необезпокоявани работата си, отправихме покана към лидерите на най-големите парламентарни групи, като оставаме отворени и за срещи с други парламентарни субекти.

АЕЖ-България уведоми международните си партньори за приетите текстове и за президентското вето върху тях. Налице е международна загриженост, че тази част от българския закон влиза в противоречие с духа на Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR).

Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ изрази своята позиция, в която посочва, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право. 

Редакциите, които претърпя законопроекта по време на разглеждането си в парламента, са стъпки в правилната посока, но все пак в него останаха 10-те критерия, с които би трябвало да се съобразяват журналистите, научните работници и писателите в работата си. 

Тези критерии, макар и вече да не е нужно да бъдат прилагани кумулативно, са сериозно ограничение за свободата на изразяване и предпоставка за възникване на цензура.

Смятаме, че в този му вид, законът противоречи на Конституцията и ако бъде приет без изменения, би било необходимо да се произнесе Конституционният съд.

Все пак, разчитаме, че няма да се стигне до там и проблемът ще се реши в Народното събрание. Поради тази причина поканихме на разговор управляващи и опозиция.