Вероятно първият обект за винен туризъм у нас и първото своеобразно шато в България стана избата до село Еленово на италианския предприемач Миролио, който така издигна паметник на хобито си между градовете, в които са основните му текстилни фабрики.
Според него и екипа му възпятото от Омир преди 3000 г. тракийско вино е идвало от тези места. Но то е било толкова гъсто и сладко, че се разреждало в доза 1:20 във вода, за да му се наслаждават древните герои, описвани от най-легендарния поет и летописец на античността.
И ако не вярваме на него, поне на сериозния Плиний Стари, който потвърждава информацията е редно да се доверим. На тази база преди две десетилетия текстилният магнат основа избата си у нас.
Изследва терора и се оказва, че е уникален за България, за да могат да се отглеждат перфектни бели и червени вина. Прави шатото по тоскански: на върха на хълма Свети Илия, оградено от лозя. Само че той донася винарски занаят от Пиемонте – от подножието на Алпите, от прочутото с лозарството и винарството си местенце Алба.
Наред с европейските сортове обаче, залага и на българските като Мелник, Мавруд, Рубин,Букет. След традиционните вина, започва да прави и пенливи, ракии и дори орехов ликьор по италианска рецепта.
Столицата на винарството в Източна Тракия беше Сливен – градът, който дължи това на своя виден син и вече познат ви от нашите пътеписи академик Неделчев.
Изучил се във Франция, той става баща на съвременното производство на алкохол у нас, а в годината на смъртта си успява да наложи като национална напитка гроздовата, вместо сливовата и другите плодови ракии, които са по-вредни за здравето.
Родният му град е известен най-вече със Сливенската перла, смятана до неотдавна за най-добрата ракия у нас, но финансовите проблеми на завода й се отразяват.
В града е и вероятно най-голямото предприятие в бранша – комбината на „Домейн Бояр”. Той продава 6 милиона бутилки годишно на 4 континента и под другата си марка „Сините скали”.
Вечната конкуренция с най-близкия областен център Ямбол се е пренесла на полето на виното, където той атакува мощно Сливен през последните години и справедливо му оспорва правото да се нарече винарска столица на региона.
Местната изба всъщност е с 95-годишна история и е най-старата в цяла Южна България. Понеже вярват, че хубаво вино се прави от хубаво грозде, там разчитат на огромен масив от 10 000 дка собствени лозя.
Най-благородни са вината, които идват от село със съответно име – Болярово. Другите най-хубави терени, специално за лозя, са землищата на селата Тенево и Тополица.
Няма нищо случайно, че виното им се изнася по цял свят – от САЩ и Канада до Сингапур и Южна Корея. Болярово спечели единствения златен медал и 5 отличия от общо 18 за цяла България на последния световен конкурс „Виналис Интернасионал”.
Освен вината, прочута е и мускатовата ракия на „Вила Ямбол”, която носи слава на близкия до град Стралджа. Край Стара Загора е една от най-тренди избите в България в момента в село Горно Ботево.
Там цитират като адвокат на производството си Аристотел, който преди 2400 години прочул местните вина. Четирима приятели се събират и решават да направят собствена марка, която така и кръщават. Засаждат европейски сортове, като много интересен е Пти Вердо, който е доста рядко срещан у нас. Освен 40 хектара червени, вече за засадени и 9 хектара бели край Любимец.
Много на мода е и имението „Ейнджълс”, известно със своите вина с конче на етикета. Откъде идва този символ? Ами избата е разположена край язовир Жребчево.
Той си заслужава посещението заради уникалните кадри, които можете да заснемете – особено по изгрев и по залез, на черквата във водите му. За кадъра не трябва да чакате дълго – напролет храмът потъва.
