Биография

Капитан втори ранг Миглен Радев Шишков

Роден на  18.08. 1960 г във Варна.

Образование:

- 1979-1984 – ВВМУ “Н.Й.Вапцаров”, Варна, специалност “Корабоводене за ВМФ”- Варна;

- 1995-1997 - Военна академия “Г.С. Раковски” -  София

Трудов стаж:

- 1984-до сега офицер от ВМС и Българската армия;

- 2002-2007 Военен, военновъздушен, и военноморски аташе на Р България в Рим, Италия.

Владее английски, румънски и италиански език

***

На вниманието на нашите читатели предоставяме спомени на капитан втори ранг Миглен Шишков, публикувани в Морски вестник през 2018 г.

НАЙ-ЛЕСНО НА ТОЗИ СВЯТ СЕ ИЗДИГА «НИЩОТО», ЗАЩОТО «НЕЩОТО» ТЕЖИ /част II/

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

- Какво е това лимончино, пита ме Костадинов, вече възстановил ръста и цвета на лицето си докато крачим по коридорите.

- Лимончело! (поправям го), нещо като лимонов ликьор, женско питие. Пие се ледено, от камерата.

-  Ами коя е тази Делева?

- Тинка Делева! Ще видиш, много е интересна - чиновничка в „Задгранични командировки”. Никога не е излизала зад граница.

Между другото, женорята които работеха в Генералния щаб и министерството през 90-те съсвсем не бяха ония „забитите”, като в  провинциалните щабове, пък били те и на морето. Резките промени засегнаха необратимо и тях. Нямаше ги вече дългите поли до под коленете и прическите „ала Дража Вълчева“. Младите бяха нахъсани, със самочувствие, но далеч по-интересни ми бяха тия от „средната класа” (40-50 годишните). Повечето бяха от околните села - дъщери и роднини на знайни и незнайни армейски и партийни величия от близкото минало и „съпротивата”. Не мога да скрия - бяха постигнали някакъв своеобразен аристократизъм. Имаха достатъчен опит и при едната и при другата власт и не можеше лесно да ги преметнеш. Работеха усърдно „докато се свърши работата”. Въпреки, че отдавна живееха в София те отразяваха колорита и акцентите на родния си край. Понякога ни черпеха с крехка сланинка, с винце, или ракийка, която носеха от селата. Ние пък им отвръщахме с нещо марково и така - кой каквото има...Това бяха приятни съприкосновения с истинските, простичките неща, които правят солта на живота.

* * *

Открехвам леко вратата на „Задгранични командировки”, за да видя има ли други хора, а от вътре чувам гласа на Тинка:

- Елате, елате, пак ли на екскурзия ще ходите, безделници!... - започва тирадата си тя докато ни раздава някакви формуляри за попълване и не спира с коментарите си - Що не свършите некоя работа, ами все у НАТО се врете... И ти бре (обръща се към майора), кога дойде в София, кога си очерни ... (обикновено употребяваше „гъзо”), но този път, не знам защо каза „капата“. Решавам да контраатакувам: 

- Госпожо Делева, майка Ви защо не Ви е кръстила например „Скандалжийска” - което налива керосин в огъня, защото следва унищожителен рейд от нейна страна:

- Ей, това морското капитанче много е устато - обяснява на колежката си пред нея - Все зине да хапе!... Да мълчиш, бе кюрпе! Кака ти Тинка к’во е видела с очите си, ти още не си го чул по радиото!... 

На свой ред и майорът се опитва да я омилостиви:

- Е, госпожо, следващия път ще вземем и Вас на курс в НАТО.

- Нема, чедо, нема-а-а-а-а...!. Стара съм вече за тия работи... Вземете си онова младото, дългокракото от Правно управление, ама не можете да се вредите, що оно все в командировки с полковници е милото. Как ли издържа?... Разправят, имала неколко езика, па я само с моя ... трънския за къде съм, не мога да ви насмогна ... Пък она ще ви светне и за некой член от международното право - смее се Тинка, върти лукаво очи и продължава шепнешком: Чувам, била човек на СДС-то, на Монката май, онова ... Пасито? Може пък да ви издигне ..., като нищо ще ви издигне... хи-хи-хи...

- Че „нищото” издига ли се бе каке? - намесвам се отново, докато попълвам формулярите.

- Издига се, чедо, издига се. От мен да знаеш, най-лесно на този свет се издига „нищото”, щото „нещото” тежи!..

После, леко натъжена, сменя тона и поглежда към прозореца: - Сладурчета, сега да съм на ваште години!... Живейте, ей, живейте, че сега ще мръкне...

Докато й подавам формуляра забелязвам, че се е просълзила... 

- Да дойдете в четвъртък, че у петък ме нема!... В компенцация съм! - провиква се отново Тинка, докато захлопваме след себе си вратата.

* * *

Помня го и до днес: ..„Най-лесно на този свят се издига „нищото”, защото „нещото” тежи...”

Бих го написал със златни букви като предупреждение на входа на всички учреждения. А отдолу, със ситен шрифт:

„Тинка Делева, обикновена служителка в МО, живяла по времето на капитан ІІ-ри ранг (р) Шишков”.

ЧАСТ ПЪРВА ЧЕТЕТЕ ТУК!

Автор: Капитан ІІ-ри ранг (р) Миглен ШИШКОВ

Още от същия автор:

В АТИЯ, КОГАТО СИ КЪПЕХМЕ БЕБЕТАТА С МИНЕРАЛНА ВОДА, А ДУШИТЕ - С „БУРГАСКА МУСКАТОВА”...