Защо сме по-изморени и демотивирани от всякога

Хората са уморени, наистина много уморени. За това свидетелстват последните тенденции, като например "тихото напускане", "минималните понеделници" и най-вече "Голямата оставка" - когато над 47 милиона американци доброволно се оттеглиха от своите позиции - хората усещат напрежение не само в работните си календари, но и в душите си.

Сега сме в ерата на "Голямото изтощение", което писателят и професор по компютърни науки Кал Нюпорт нарича време, в което хората се стремят да възстановят връзката си с работата, за да намалят повсеместното си усещане за изтощение.

Хората се чувстват толкова уморени, че се отказват от дейности, които преди са били обичайни и не са предизвиквали стрес, като тренировките и ходенето до супермаркета. Като прибавим и възстановяването от пандемията, инфлацията и глобалните стресови фактори, получаваме рецепта за пълно физическо, умствено и емоционално изтощение.

Защо се увеличават нивата на изтощение? Трите фактора, които често се пренебрегват, но допринасят най-много, са неустойчивият начин на живот, излагането на стрес извън нашия контрол и финансовата несигурност. Това са аспекти на живота ни, които сме успели да нормализираме. Но тази нормализация ни е накарала да пренебрегнем въздействието им върху нашето физическо и психическо благополучие.

Неустойчив начин на живот

Какво е обратното на чувството за изтощение? Да се чувстваш енергичен. Но какво точно ни помага да се чувстваме енергични?

Авторът на бестселъри на New York Times и изследовател Дан Бютнер прекарва кариерата си в изучаване на "сините зони" - райони в света, където хората живеят по-дълго и по-здравословно от където и да било другаде. 

В работата си той обяснява, че хората, които живеят в сини зони, имат една обща черта: те водят начин на живот, при който на първо място се поставят човешките нужди. Това означава да се хранят с пълноценни храни, да водят богат социален живот, да се движат редовно и да работят с определена цел, а не с цел постигане на максимална производителност.

Това е рязък контраст с реалността на повечето хора. Извън тези "сини зони" повечето хора се хранят с преработени храни, стратегически планират дейности за общуване и движение и се отнасят към работата така, сякаш тя е преди всичко.

За съжаление приоритизирането на елементите, които се намират в сините зони, изисква свободно време, енергия и пари - неща, с които средностатистическият (уморен) човек не разполага. Обективният поглед върху начина, по който повечето хора живеят в ежедневието си, не рисува картина на задоволяване на човешките потребности; той рисува картина на издържане на нашите изисквания. 

Ние не сме изградили общество, което е ориентирано към човешките потребности; ние сме изградили общество, което е ориентирано към нуждите на бизнеса, и това започва да си личи и да ни разболява.

Стрес, който е извън нашия контрол

Стресът, който е извън нашия контрол (голям проект, по който работим, съчетаване на отговорна работа и грижи за децата, нещо, което ни плаши), може да бъде смекчен и да повиши увереността ни, когато се справим с него. 

Стресът извън нашия контрол (насилието в нашите градове, климатичните бедствия, трагедиите по света и инфлацията) ни кара да се чувстваме безпомощни. Макар да е важно да не сме в неведение за това, което се случва в света, също така ни тежи, че приемаме толкова много стресови фактори без възможност за разрешаване.

Това, че стресът причинява изтощение, не е нещо революционно, но именно излагането на стрес извън нашия контрол ни кара да губим надежда. Надеждата е мощно средство срещу изтощението и прегарянето. Можем да понасяме трудностите с много по-висок морал, когато запазваме надеждата, че нещата ще се оправят. Когато накъдето и да се обърнем, има новини, които ни карат да чувстваме, че нещата не се подобряват, ние сме безнадеждни, опустошени.

Биологичният ефект от излагането на тези стресови фактори не е надценен, напротив. 

Постоянното преглеждане на информацията в телефона, социалните мрежи, гледането на тревожен двуминутен видеоклип предизвиква стресова реакция в тялото ни, която може да повлияе на останалата част от деня ни. Реакцията на стрес всеки ден, в продължение на години, уврежда физическото и психическото ни здраве по начини, които често пренебрегваме.

Финансова несигурност

Преди петдесет години с един доход работещите можеха да си позволят къща, кола, семейство, деца. В днешно време сте късметлии, ако с два дохода можете да си позволите някои от тези неща. Едно е да имаш тежка работа, която поддържа начина ти на живот; друго е да имаш тежка работа, която едва плаща сметките. 

Голяма част от изтощението, което наблюдаваме, е разочарование, че работата на пълен работен ден (или повече) не води до същата сигурност и покупателна способност, както преди. Защо работим, ако не за да си позволим начина на живот, който желаем?

Когато този начин на живот (посещение на ресторант по специални поводи, концерт с приятели, коледни подаръци за децата) стане недостъпен, разочарованието е разбираемо. С течение на времето разочарованието се превръща в поражение, а поражението много прилича на изтощение. От поколения сме общество, ориентирано към работата; все по-трудно е обаче да убедим хората да водят зает, ориентиран към работата живот, когато той не се превръща в качество на живот, каквото е бил преди.

Сливането на неустойчив начин на живот, стрес, който не можем да контролираме, и финансова несигурност създава уморена група хора, която се разраства с главозамайваща скорост. Добрата новина е, че има неща, които са под наш контрол и които могат да подобрят качеството ни на живот и да намалят изтощението.

Помислете какво повишава качеството ви на живот и ви кара да се чувствате енергични. След това помислете какво понижава качеството ви на живот и ви кара да се чувствате уморени.

В края на краищата това, как се чувстваме, се определя от малките решения, които вземаме. Колко спим, дали се движим достатъчно, дали се срещаме с приятели, дали консумираме медиите обмислено, дали отказваме да обсъждаме работата и стреса в работата, когато не сме в работно време - тези малки неща са от голямо значение, но трябва да ги правим последователно и неотклонно.

Не можем да чакаме промените да дойдат отгоре надолу; трябва да обърнем внимание на факторите за изтощение, които са под наш контрол, за да си гарантираме здравословен, спокоен и удовлетворяващ живот.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови