Плащаме с карта. Плащаме с телефон. Прехвърляме пари за секунди. Защо тогава Европа изобщо има нужда от още един дигитален начин за разплащане?
Това е въпросът в основата на проекта за дигиталното евро.
То няма да бъде нова валута, нито европейска криптовалута. Едно дигитално евро ще има същата стойност като едно евро в банкнота. Разликата е, че ще представлява пари на централната банка в електронна форма, които гражданите ще могат да използват директно за плащания.
За българите темата вече е пряка, защото България е част от еврозоната. Ако проектът стигне до реално въвеждане, дигиталното евро ще бъде достъпно и за хората у нас.
Това обаче няма да стане веднага. Законодателната рамка още се договаря, през втората половина на 2027 г. трябва да започне 12-месечен пилотен проект, а ЕЦБ (Европейската централна банка) се подготвя технически за евентуално първо издаване през 2029 г. Окончателното решение дали дигиталното евро да бъде пуснато ще бъде взето след приемането на европейското законодателство.
Защо Европа иска дигитално евро
Идеята тръгва от постепенното изместване на кеша от дигиталните плащания.
Когато държим банкнота от 50 евро, притежаваме пари, емитирани директно от централната банка. Когато имаме 50 евро по банкова сметка, това са средства в търговска банка.
С разрастването на електронните плащания все по-голяма част от ежедневните ни разплащания минава именно през втория модел. Затова още през 2020 г. ЕЦБ започва да проучва дали публичните пари трябва да имат и дигитална форма.
Междувременно се появява и втори важен мотив – платежната независимост на Европа.
В момента няма европейско дигитално платежно решение, което да покрива цялата еврозона. Според ЕЦБ 13 от 21 държави в еврозоната нямат собствена национална картова схема и разчитат на международни оператори за голяма част от картовите плащания. Идеята е дигиталното евро да даде на ЕС собствен платежен инструмент, който да работи навсякъде в еврозоната по общи правила.
Това не означава, че Visa, Mastercard или банковите карти ще изчезнат. По-скоро Европа иска да има и собствена алтернатива, която да не зависи изцяло от доставчици извън ЕС.
Как ще работи за обикновения човек
Ако сегашният модел бъде запазен, потребителят ще може да разполага с портфейл за дигитално евро, достъпен през банка, друг доставчик на платежни услуги или определен публичен посредник.
С него ще може да:
- плаща в магазин;
- пазарува онлайн;
- изпраща пари на друг човек;
- плаща с телефон или карта;
- извършва част от плащанията без интернет връзка.
Основните услуги за физическите лица трябва да бъдат безплатни.
На касата разликата може почти да не се забелязва – пак ще доближим телефон или карта до терминала.
Разликата е зад плащането. При дигиталното евро самите средства ще бъдат пари на централната банка, а не баланс по сметка в търговска банка.
Най-голямата практическа разлика: плащане без интернет
Една от функциите, които действително отличават дигиталното евро от много от сегашните електронни плащания, е офлайн режимът.
Предвижда се определено количество дигитални евро да може да бъде съхранявано директно на устройство. Така плащането ще може да се извърши между две устройства, без в този момент да има връзка с интернет или централна система.
Това би било полезно при временен срив на мобилната мрежа, интернета или част от платежната инфраструктура. ЕЦБ вече включва именно плащанията в магазини и между хора сред сценариите, които ще бъдат проверявани в пилотния проект.