Когато температурите паднат значително под обичайните стойности и вятърът усили усещането за студ, рискът от инциденти и здравословни проблеми на работното място рязко нараства.
Студеното време принуждава тялото да работи усилено, за да поддържа постоянна вътрешна температура. Дори умерени температури, комбинирани с влага и вятър, могат да доведат до бързо охлаждане на кожата и сърцевината на тялото – явление, известно като cold stress.
Без подходящи мерки това може да доведе до преохлаждане, измръзване и други сериозни усложнения, обясняват от КНСБ.
Кои работници са най‑застрашени?
Зимните условия засягат особено работещите на открито или в неотопляеми помещения:
- работници в строителството, пътното строителство и комуналните услуги;
- служители в селското и горското стопанство;
- куриери, доставчици и транспортни работници;
- екипи за аварийно обслужване (полиция, пожарна, здравни екипи);
- работници в пристанища, летища и товаро‑разтоварни дейности;
- служители в предприятия с ниска температура (хладилни камери, складове).
Особено уязвими са лицата с хронични заболявания (сърдечно–съдови, диабет) и работещите, които не са добре адаптирани към студа.
Мерки на работодателя за безопасност
Организация на работния процес
Планиране на работата: при възможност организирайте работа в най‑топлата част на деня или отложете дейности за благоприятни условия. Определете продължителност на паузите според температурата и силата на вятъра; при необходимост въвеждайте ротация на служителите.
Почивки в отопляеми помещения: осигурете затоплени стаи или кабини за възстановяване на работниците.
Следене на метeo условия: използвайте предупредителните кодове на Националния институт по метеорология и хидрология. Преустановявайте работа на открито при оранжев или червен код за опасно време, силен вятър, обилен снеговалеж или лед.
Ограничения за непълнолетни: забранена е работа на открито при температура под 10 °C и над 30 °C за лица под 18 г.
Лични предпазни средства и работно облекло
- Носете поне три слоя свободно, но плътно облекло: вътрешен слой от вълна, коприна или синтетика, който отвежда влагата; среден слой за изолация (вълна, полар); и външен слой, който предпазва от вятър и дъжд, но пропуска въздух. Избягвайте памук, защото губи изолационните си свойства, когато е мокър.
- Шапка, качулка или маска за лице: покриването на главата намалява загубата на топлина.
- Ръкавици: използвайте изолирани и водоустойчиви ръкавици.
- Изолирани и водоустойчиви обувки: обувките трябва да бъдат достатъчно широки, за да позволят носенето на два чифта чорапи без да притискат стъпалата. Сменяйте мокрите чорапи незабавно.
- Допълнителни дрехи: носете резервни чорапи, ръкавици и връхни дрехи.
Технически и колективни мерки
- Заслон от вятъра: използвайте бариери или временни стени, за да намалите влиянието на вятъра.
- Отоплителни уреди: поставете калорифери в работните зони на открито, особено на охранителни постове или входове. Следете за безопасна експлоатация и достатъчна вентилация.
- Осветление и маркировка: през зимата светлата част на деня е къса. Осигурете достатъчно осветление и сигнализация, особено при работа на пътища или строителни площадки в тъмни часове.
Обучение и информираност
Обучение на работещите: работниците трябва да познават рисковете от работа при ниски температури, симптомите на хипотермия, измръзване и траншейно стъпало, както и основните мерки за първа помощ.
План за аварийни ситуации: работодателят трябва да разработи план за бърза реакция при инциденти, включително процедура за помощ и транспортиране до медицинско заведение.
Мониторинг: назначавайте отговорни лица за наблюдение на колегите и въвеждайте система „работа по двойки“, за да се разпознават навреме симптомите на студов стрес.
Аклиматизация: новите работници или тези, които се връщат след дълга пауза, трябва постепенно да привикват към студа чрез съкратени работни периоди и по-чести почивки.
Хранене и хидратация
Студеното време също може да доведе до дехидратация, защото дишането в студени условия е по‑интензивно и влагата в устата се губи.
Работодателите трябва да осигурят достатъчно количество топли и подсладени течности (без алкохол) и да насърчават работещите да пият дори когато не усещат жажда. Не консумирайте кофеинови напитки, защото те стимулират диурезата и също могат да доведат до дехидратация.
Какво казва законодателството?
Минималните изисквания за микроклимата на работните места са регламентирани в Наредба № РД‑07‑3 от 18 юли 2014 г. Оптималните температури в студения период са:
20 – 23 °C – за лека физическа работа; 17 – 20 °C – за средно тежка работа; 16 – 18 °C – за тежка работа.
Максимално допустимите температури на постоянни работни места варират между 18 – 25 °C за лека работа, 15 – 23 °C за средно тежка работа и 13 – 19 °C за тежка работа.
На непостоянни работни места (площ над 50 m² на работник) допустимите граници са по‑широки: 15 – 26 °C (лека), 13 – 24 °C (средно тежка) и 12 – 19 °C (тежка).
Допустимата относителна влажност през студения период е 30 – 75 %, а скоростта на въздуха не трябва да надвишава 0,2 m/s за лека и 0,4 m/s за средно тежка работа.
Работодателят е длъжен да оценява риска и да осигурява колективни средства за защита, подходящо работно облекло, топли напитки, наблюдение и първа помощ. При несъответствие с изискванията или при опасно време инспекцията по труда може да наложи глоба от 1500 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – до 30 000 лв.
Работата при ниски температури носи специфични рискове за здравето и безопасността на работещите. Осигуряването на подходяща организация на труда, топли и защитни дрехи, адекватни технически мерки и обучение на персонала са ключови за превенция на инциденти.
Следвайки нормативните изисквания и добрите практики, работодателите могат да намалят до минимум риска от преохлаждане, измръзване и други студови заболявания и да осигурят безопасност и здраве на работниците дори в най-студените дни.
