Следващия ден сдадох моя задграничен паспорт срещу пооръфаната от годините лична карта и се превърнах отново в простосмъртен гражданин на НРБългария. Началникът на отдела за връзки с чужбина бе крайно неразговорлив и още по-малко учтив с мен. Лесно обяснимо - събития от клюкарски характер се разпространяваха със завидна бързина до всички кътчета на учреждения от категорията на столичната Генерална дирекция по корабоплаване и корабостроене.
1.
След една неспокойно прекарана нощ, с травматизирана глава и унила крачка на следващата сутрин се отправих вероятно за сетен път към Генералната дирекция. Трамвая взех от площад Славейков, а не както до сега от спирката пред дома на моята колежка от плановата служба. Понеже желаех да избегна каквато и да е среща с нея.
1.
Ако останаше лично на мене, още с първия влак незабавно бих си заминал за Русе. След преживяното през изминалата нощ не изпитвах ни най-малко желание нито да видя, нито да чуя нищичко повече за Даниела Найденова. Дори въздухът както и всичко заобикалящо ме в столичния град бяха изведнъж се превърнали в трудно поносими за мене субстанции.
1.
На гарата в Гера, където пристигнахме късно през ноща, за разлика от Комарно не ни посрещна никакъв представител на организационния комитет. Изпаднал в цугцванг моят шеф се видя принуден да прибегне до услугите на таксиметрово превозно средство. За щастие градът изглежда не беше много голям, или просто нашият хотел – не твърде далеч от гарата.
1.
Постарах се по най-бърз начин да изчезна от очите на моя началник, докато той не бе дошъл на по-друго мнение и да ме задържи при него. Беше ми твърде пресен спомена от театъра, който той разигра в Братислава, докато ми разреши да отида на хокейния мач.
