Петър Русчуклиев
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
1.
Сесията на нашата работна група по стандартизация постепенно отиваше към своя край.
В последните дни положих усилия да не ставам повече причина за вдигане на кръвното налягане на моя началник, както и да щадя собствените си нерви. Кротувах си мирно и чинно пасивно на мястото и не си отварях устата, ако не се наложеше съгласно протоколните изисквания. Разбира се, без да накърнявам нашите, респективно – съветските интереси.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
1.
На следващата сутрин работният ден в нашата подгрупа започна с обичайното заключително четене и утвърждаване на протокола от вчерашното заседание. Ръководителите на всяка делегация имаха право, ако не са съгласни с нещо, да изискват внасянето на известни корекции или допълнения. Тези формалности протичаха обикновено без много дебатиране. Най-често се стигаше до леки стилистични или просто граматически подобрения на текста и то предложени предимно от страна на шефа на съветския екип.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
1.
На следващата сутрин попътно, докато отивахме да закусваме и по-сетне, полагах усилия да се държа напълно нормално с моите съотечественици. Като че ли, предната нощ не бях подавал носа си от стаята и не бях станал свидетел на „призрака“ посреднощ в коридора. Те от тяхна страна също имаха вид на „ни лук яли, ни лук мирисали“.
Другарят Василев ми се стори, като че ли със сравнително повишено настроение. От неговия вид, обаче, не лъхаше прекалено много свежест. Същото трудно можеше да се каже за варненската колежка. Във всеки случай и днес нейният кок, както и цялата комплицирана прическа бяха като винаги безупречни.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
1.
Нещо, което периферно започна да ми прави впечатление беше, че за значителна част от колегите от останалите националности ресторантът на хотела се бе превърнал в едно съществено звено в тяхното ежедневие. Те не само се хранеха там, но и мнозина от тях предпочитаха да прекарват подавляващата част от свободното си време вечер в бирхалето на долния етаж на чашка чешко пиво и сладки приказки.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
1.
Вечерта след първия работен ден Василев ме извика при себе си и поиска да му дам отчет за хода на събитията в моята подгрупа. Разказах му незабавно за контраверсните становища на съветската и полска делегации по отношение типоредовете на калибрите на котвените вериги.
За мое учудване той не даде вид на много изненадан.
- Поляците са троянския кон в нашия лагер. – Беше първата му спонтанна реакция.
