Петър Русчуклиев
ГЛАВА ДЕСЕТА
1.
Почти десетина минути по-рано от уречения час, въоръжен с папката с проекто-материалите на домакините по актуалната за разглеждане тема, макар и не много самоуверено, прекрачих прага на залата, на вратата на която стоеше табелка с надпис:
- ПЕРВАЯ РАБОЧАЯ ГРУПА –
„КОРАБНЬIЕ УСТРОЙСТВА“
Помещението беше с размери на класна училищна стая.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ДЕВЕТА
1.
Разбуди ме продължителен телефонен звън. Първото възприятие след като отворих очи бе, че актуалното състояние на главата ми е значително по-трагично от онова, в което се пробудих преди няколко месеца в бунгалото на полските летовнички на „Дружба“. С тази разлика, че този път не изпитвах затруднение да се ориентирам къде се намирам и си спомнях доста добре какво се бе случило. Последното разбира се, не пречеше на впити в черепа ми невидими стоманени обръчи да инквизират жестоко болезнено всяка една мозъчна клетчица. Бях изненадан от обстоятелството, че лампата в стаята, въпреки че нощта се бе скрила зад другата страна на земното кълбо, все още светеше.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ОСМА
1.
Да открия апартамента на съветската делегация не преставляваше никаква трудност. Още на значително разстояние от стаята с номер „310“ в другия край на коридора до слуха ми достигна весела глъчка. Моето малко плахо похлопване на въпросната врата остана без последствие. Вероятно оживлението вътре бе от порядък, който не позволи на домакините да го забележат. След един втори, също несполучлив опит, се видях принуден сам да натистна дръжката на бравата.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА СЕДМА
1.
Малко след посещението на унгарските митничари, в купето ни се появи екипът на чехословашките им колеги. Бяха се качили още от предната станция на унгарска територия във влака. Подобно на маджарите и те бяха не по-малко внимателни и любезни с нас. Интересно, впечатленията, които бях придобил днес след обяд на Софийското летище по отношение на нашите митничари бяха диаметрално противоположни.
Петър Русчуклиев
ГЛАВА ШЕСТА
1.
Разстоянието между София и Будапеща, за мое щастие, не беше от порядък, който да направи нашия полет много продължителен. Въздъхнах с облекчение, след като се освободих от опеката на мъчителното притеснение от не твърде апетитната телесна маса на моя съсед, която на всичко отгоре не лъхаше на теменужки.
