Петър Русчуклиев
ГЛАВА ДЕВЕТА
1.
Разбуди ме продължителен телефонен звън. Първото възприятие след като отворих очи бе, че актуалното състояние на главата ми е значително по-трагично от онова, в което се пробудих преди няколко месеца в бунгалото на полските летовнички на „Дружба“. С тази разлика, че този път не изпитвах затруднение да се ориентирам къде се намирам и си спомнях доста добре какво се бе случило. Последното разбира се, не пречеше на впити в черепа ми невидими стоманени обръчи да инквизират жестоко болезнено всяка една мозъчна клетчица. Бях изненадан от обстоятелството, че лампата в стаята, въпреки че нощта се бе скрила зад другата страна на земното кълбо, все още светеше.
Следващото най-доминантно усещане в момента бе чувството на жестока жажда...
Ново настоятелно иззвъняване на телефона ме стрестна и накара припряно да отхвърлия топлата пухена завивка. По най-бързия начин вдигнах слушалката. Непознат женски глас ме поздрави учтиво на руски език с чешко произношение с „добро утро“ и след като ме уведоми, че часовникът показва вече седем и двадесет и пет минути, ми пожела приятен ден.
По късно ми стана известно, че снощи ръководителят на Съветската делегация бил помолил рецепцията на следващата сутрин да позвъни на всички стаи обитавани от руската и българска делегации. Без неговата грижовност вероятно не само на мен, но и на мнозина други учестници в снощното парти надали би се отдало своевремено да слязат на официалното откриване на сесията на работната група.
Нямаше време за бавене и се постарах незабавно да прескоча до банята за да се поосвежа. Докато се бръснех бях сериозно обезпокоен от състоянието на моята физиономия. Стори ми се, че имах вид за една нощ да съм остарял с дузина години. Две изнурени, болезнено подпухнали и обградени от тъмни полукръгове сини очи насреще ме гледаха тревожно в огледалото. Не можех все още да си простя снощната излагация! Знаех си, че по тоя начин бях изпаднал дълбоко в очите на съветските колеги, а и - на моите сънародници като „слаб пияч“!
„Слаб пияч“ беше в рамките на така нареченото обществено мнение далече много по-лоша репутация, отколкото „алкохолик“. Да не говорим за друго!
Независимо от всичко, надянах една от прясно изпраните и старателно изгладени от мама горни ризи и се декорирах с по-представителната от двете вратовръзки, с които разполагах тук. След като още веднъж внимателно пригладих прическата си, с доста свито сърце напуснах стаята. Бях обладан от болезнено чувство за малоценност и истински страх, как ще се покажа пред очите на тия хора.
„Кой зъл дух, по дяволите, бе създал алкохола!? И което за беда е най-лошото – защо сме се родили с такава генетическа комбинация, която да не поняся тая субстанция?“ – Недоволстваше единият от моите „близнаци“ пътьом в съзнанието ми.
„Дали причината не би трябвало да се търси по-скоро в липсата на тренинг в последните десетилетия!?“ - не пропусна да го апострофира неговият побратим.
2.
Коридорът на нашия етаж ме посрещна безлюден. Въпреки, че до 8 часа оставаше още някое време, изпитах допълнително смущение, че на всичко отгоре и закъснявам. То се засили, след като на минаване покрай стаята на моя шеф до слуха ми отвътре не достигна никакъв звук. Значи колегите ми ме бяха изпреварили. Интересно, защо не са ми се обадили?
Спуснах се по възможно най-пъргав начин надолу по стълбището и на рецепрцията се осведомих къде се намира салона, в който предстоеше да се състои откриванеето на сесията на работната ни група.
Въпросната зала принадлежеше към ресторанта на хотела, но бе със сравнително скромни размери. Несъмнено за мероприятия в по-тесен кръг. Застлани със снежно бели покривки, днес масите бяха подредени във фаланга под формата на разтеглена по дължината на салона буква „П“ от славянобългарската азбука. Нещо подобно като при симултант на едновременна игра по шахмат. Вместо шахматни табла и фигури върху масите забелязах старателно подредени прибори и посуда за закуска. В известен порядък трапезата беше декорирана с флагчета на страните участнички. Изгелжда разположението на екипите бе предвидено по азбучен ред, тъй като българският трибагреник се намираше на десния фланг на поредицата от маси, недалече от входа, на прага на който бях застанал. Три стола зад него бяха незаети. Василев и варненката липсваха в салона.
Следващите места, пред които бе поставено знамето на ГДР бяха вече заети от половин дузина гладко избръснати мъже в различни по десени сака и плътно пристегнати вратовръзки. От двете страни на мъжа в средата, който беше в строго официален тъмен костюм, седяха две дамски симпатични особи с късо подстригани руси коси.
Подавляващата част от останалите места бяха вече също заети. Априори ми направи впечатление, че във всяка делегация, също в подходящ туалет се забелязваха и по две млади жени. Вероятно преводачки. Впрочем, едната от полякините не беше много млада. На другия край от фалангата на масите, зад знаменцето на СССР открих няколко познати физиономии. Включително – тая на Олег. Няколко от столовете и там обаче, още също не бяха заети.
Някъде в зоната на централната геометрична ос на симетрия на така подредената трапеза за закуска маса забелязах фигурата на Бондарчук в компания от няколко непознати физиономии. Пред тях нямаше знаменце, но кристална ваза със свежи есенни цветя. Бяха вероятно нещо като президиално тяло.
За миг се постъписах. Не знаех какво да предприема. Беше ми неудобно сам да се настаня на масата в отсъствието на останалите двама от нашия екип. Докато мъдрувах как да постъпя, в салона се точеше останалата част от съветската делегация. Стори ми се, че минавайки покрай мене, повечето от тях не реагираха много възторжено на поздрава ми. Нищо чудно! Какво уважение може да заслужава един мъж, който само след няколко чашки водка се оказва принуден да побегне позорно в туалетната.
Малко след тях, с „английска точност“, само броени минути преди осем часа, се появиха Василев и Станоева. Стори ми се, че подочията на последната бяха украсени с не по-малко тъмни полукръгове от моите.
- А, ти си бил вече на линия! – възкликна Василев, след като ме забеляза – Затова не се обади, като почуках на вратата ти. – Преди да успея да отвърна нещо, тай се заинтересува - Пооправи ли се от снощи?
Гласът му, за мое успокоение, ми се стори не така укорителен, както преди няколко часа по време на произшествието.
-Горе-долу! – отвърнах уклончиво.
- Хайде да не закъсняваме повече, да си заемам местата! – Подкани ни той и кавалерски пропусна нашата дамска представителка напред. След това, със силно понижен глас, за да не го чуе колежката, прошепна в ухото ми, сякаш за извинение – Не ми беше удобно да оставя другарката Станоева да идва сама, а тя докато си нагласи фризурата и тоалета, отиде сума време време. Такива се жените!
„Интересно, как останалите представителки на нежния пол от другите
делегации са съумели да се приготвят и то не лошо, без да закъсняват!“ – не можа да се въздържи от една ехидна забележка „мърморкото“ от моите двама близнаци. Естествено запазих мнението му несподелено с моя началник.
По негова режисура се настаниехме и ние на местата си - той - на стола в средата. Станоева – в дясно от него. Аз заех останалия свободен трети стол. Дали понеже по рождение съм си мнителен ми се стори, че нашите съседи вдясно посрещнаха с малко иронично удивление нашето появяване на сцената в послдните секунди.
Или ... може би – бяха поразени от нашата изключителна точност!...
---
Точно в осем часа един мъж с чувствително позакръглена фигура, но в безупречно стоящ върху тялото му костюм в морскосин десен и очила с много финни, вероятно позлатени рамки, който седеше в съседство с Бондарчук, се надигна от мястото си и последван от стройна брюнетка в спортно пепитено костюмче, се отправи към центъра на салончето. В салона настъпи тишина. С напевно звучаща чешка реч и приветлива усмивка, в качествното си на ръководител на чехословашката делегация, той приветства всички присъстващи и обяви сесията на работна група за открита. Преводачката повтаряше всяко негово изречение на руски език. Все така без излишни многословия, призова за плодотворна колегиална работа специалистите в двете подгрупи, на които след обяд предстоеше да започнат работа. В заключение, не пропусна да пожелае добър апетит на предстоящата, наречена от него „скромна колегиална закуска“, с която домакините приветстват гостите .
Но със закуската ни се наложи да почакаме малко, тъй като непосредствено след него пред нас застана другарят Бондарчук. В качеството си на „наблюдател“, като представител на ръководството на секцията по „Стандартизация“ в Съвета за икономическо сътрудничество и взаимопомощ. Той произнесе доста солидно слово за ролята и икономическото и политическо значение на уеднаквяването на нормите и стандартите между страните членки на социалистическата общност и т.н. и т.н... Говореше без преводач на родния си език. Направи ми впечатление че преводачките на делегацията на ГДР старателно под сурдинка информираха немските колеги за текста на неговото приветствие. То продължи двойно по-дълго от това на водача на делегацията на домакините и на края бе посрещното също с ръкопляскане.
Най-сетне настъпи вероятно най-съществената част от нашата сутрешна
програма. След като Бондарчук се завърна на мястото си, в салона нахлу многочислен екип от облечени в бели ризи сервитьори от двата пола, които ни поднесоха богата закуска. Независимо, че след снощното произшествие ми липсваше апетит, унищожих доста кроасончета имащи вид на току що извадени от фурната, подсладени с пчелен мед и различни конфитюри. Въпреки, че нямах навик сутрин на закуска да консумирам колбаси, не можах да устоя на привликателността и на няколко шайбички прясна пражка шунка. В стил подобен на тоя, с който моят снощен приятел Олег се справяше на екс със съдържанието на чашите си с водка, изгълтах две чаши кафе и доста портокалов сок.
3.
След като привършихме със закуската Василев ни направи едно предложение.
- Тъй като разполагаме с някой друг час свободно време, няма да е лошо да направим една разходка из града. Хем да се понамести храната в стомаха от днешната болярска закуска, хем да се поориентираме в местната обстановка. След като започнем нашата работата, прегледах програмаата, няма да ни остане много свободно време. А и попътно да се поозърнем, за някоя и друга по-подходяща закусвалня, или нещо от тоя род, където ще бъде за предпочитане да се храним, отколкото в ресторанта на хотела.
Приех с охота да направим едно пораздвижване. Що се отнасяше до проповядваната от него икономическа стратегия, тъй като се бях твърде пестелив по рождение, също нямах нищо против. Дори си позволих да се пошегувам.
- След днешната богата закуска, можем дори да икономисаме един обяд!
Станоева ми хвърли поглед, който говореше, че не бе възприела думите
ми като обикновенна глума. Интересно, къде беше останало блестящото й настроение от снощи!
Василев също не се показа склонен към до такава степен драстична икономичност.
- Чак толкова не е нужно да се свиваме! Все пак, при наличието на цял
кош звезди пред фирмата на нашия хотел, е във всеки случай е разумно да
избягваме да ползваме услугите на ресторанта му.
Тук варненската представителка с досадна физиономия наруши
мълчанието си.
- Вие и двамата, като всички мъже, изглежда като се изключи „едно нещо“, след него преди всичко сте склонни да мислите само за ядене!
Интересно, какво беше я довело до това умозаключение?
По отношение на мене, в момента тя жестоко се лъжеше. Аз бях обаче сериозно зает с един съвършенно различен проблем. По какъв начин да стигна до парите, които лекарят от Братислава обеща да ми изпрати с пощенски запис, без това да стане достояние на останалите двама?
Така, както потръгваше ежедневието ни тук, изглежда щеше да примине изключително под лозунага „Да работим и живеем по социалистически!“. Ще рече, винаги и на всякъде да се движим колективно.
---
Облякохме горните си дрехи и тръгнахме на слуки по първата открила се пред очите ни по централна улица.
Времето днес бе хладно, небето намусено и забулено от неуютни облаци, не пропускаше нито едно слънчево лъченце. Единственото положително, което можеше да се отбележи беше, че все още не валеше. Комарно правеше впечатление действително съвсем на скромно провинциално гнездо. Имаше вид на много по-малко и невзрачно градче в сравнение например с Русе. Нещо, от рода на Свищов.
Не бе изключено известна вина в това отношение да носеха и неблагоприятните актуални метеорологически условия. Поне на мене се стори, като че ли от всяко кътче на леко забулените в крайдунавска мъгла постройки и тесни неоживени улички лъхаше някаква минорна неуютност. Уличното движение в предобедния час бе слабо. А що се отнася до местното население, на длъж и шир, дори по по-централните артерии на града почти не се срещахме с пешеходци.
Още едно нещо ме озадачи. Защо преобладаващото мнозинство сред
оскъдните минувачи, които от време на време се изпречваха пред очите ни, имаха вид на завръщащи се от мач, завършил с поражение за любимия им отбор?
След като се полутахме надолу-нагоре, попаднахме на централната улица. Тя беше широка и асистирана от двете страни с по-представителни постройки и ни отведе до площадче, декорирано с един обелиск, зад който се издигаше оригинална и импозантна постройка. Това било кметството, което ако се съдеше по неговата архитектура и възраст, водеше съществуванието си още далеко от годините на разцвета на Австро-унгарската монархия.
По същата улица се натъкнахме и на редица значително по-представителни магазини, чиито витрини привлякоха незабавно нашето внимание. За късо време останалите двама изглежда позагубиха интерес към асортимента на изложените стоки. Особено Станоева, която за разлика от базара на летището в Будапеща, тук вероятно не попадна на избор, който да предизвика за нея интерес.
Аз, обаче, се озъртах усърдно наляво и надясно, особено където забелязвях изложено горно мъжко облекло. Натъкнах се и на шушлечеви якета с подплата, точно такива каквито ме интересуваха. Цените им заплашваха да погълнат чувствителна част от сумата, която очаквах да получа от сина на приятеля на баща ми, но бях твърдо решил да надяна на раменете си една по-съвременна дреха. От Европа!
Понеже гените ми бяха солидно подплатени с песимистична зарядка, вместо да се радвам покрай тази перспектива, в главата ми отнякъде се прошмугна една коварна мисъл – „Ами ако лекарят от Братислава не ми изпрати никакъв запис?“
---
Проявеният от мене интерес не остана незабелязан от страна на останалите. Василев дори побърза да ми отправи едно предупреждение, след като проявих желание да надникна в един магазин за мъжка мода.
- Ти нещо май хвърли око на местната конфекция! Не бързай да се изръсиш за нещо по на едро и след това да се чудиш как да свързваш двата края!
- А не бива да забравяш, че изпращачката с червената роза положително ще очаква съответно внимание от твоя страна за компенсация! – присъедини се към него и Станоева. Нейните думи по отношение на натякването й за компенсация ми прозвучаха и заядливо. Положително и на нея беше известно по какви пътища се бе стигнало до моето повторно извикване в работната група.
В същото време ме дразнеше обстоятелството, че като дебютант в задгранично пътуване, останалите двама постоянно ми досаждаха със съвети, от които далеч не се нуждаех обезателно.
Забележката на варненката предизвика Василев да побърза с ново,
допълнително напътствие.
- За твоята приятелката е препоръчително да избереш нещо по така-така, за което ще разполагаш с по-голям избор в Прага!
- В Прага!? – изблещих изненадано очи. – Нима ще ходим и до Прага?
Бях забравил за подочутите няколко думи от ръзговора завчера между него и Дановски, в който стана въпрос за хотел в Прага.
- Самолетните ни тикети за навръщане са от Прага за Соофия. – Поясни сухо Василев и на изблещването ми от удивление добави почти сопнато – Да имаш нещо против?
Честно казано, нямах нищо против, но за мене остана загадка защо след като постоянно се говореше за икономии, пътните ни разноски са обременени с едно пътуване през цяла Чехословакия, след като можехме да летим обратно отново от Будапеща, която беше почти под носа ни. Нещичко отново ме възпря да изявя гласно по-нататъшно любопитство на тази тема.
Продължихме разходката, понеже разполагахме с още свободно време. Аз изпитвам интерес да видя Дунава от тукашна перспектива, но вниманието на нашия шеф бе насочено преди всичко в откриването на някое, подходящо по негова мнение кулинарно заведение, където да обядваме и нашият маршрут остана ограничен в това направление.
- Дунава няма да ни избегне. В програмата на дневния ред има предвидено посещение на местната корабостроителница, която положително е разполажена на дунавския бряг! – успокои ме нашият шеф. – Постепенно е време да се ориентираме към някое по-скромно ресторантче, където да изсърбаме една картофена супа със саламче, каквито в Чехословакия ги правят доста вкусни!
Станоева, която нещо днес имаше вид да е „на нож“ с някогашния си съгражданин и изръмжя неодобрително – Аз бих предложила да потърсим някоя закусвалня, където да похапнем по някой друг от чешките сандвичи! Много са вкусни!
Понеже не бях много по „чорбите“, нейното предложение ми се стори по
привликателно. Донякъде изненадващо, Василев без възражение се покори също на нейното желание.
В крайна сметка отседнахме в едно избрано по препоръка на Станоева твърде модерно на вид кулинарно заведение, което представляваше нещо като хибрид между сладкарница и закусвалня. В една остъклена витрина вътре действително твърде прелъстително се усмихваха въпросните прехвалени от нея „хапчици“.
Въоръжени с по една пластмасова табличка за самообслужване се наредихме на малка опашка. Оставих двамата пред мене. Василев си избра четири, Станоева – три, аз се задоволих също с три от въпросните сандвичета, с основа филийка френска франзела, китно гарнирани от не само симпатични на вид, но и действително много вкусни разнообразни месни и рибни добавки и плодово-зеленчукови украшения. Всеки от нас не пропусна да си вземе и по чаша приятно пенещо се чешко пиво. Моята сметка, за успокоение, направи доста по-малко от една трета от кроните, с които разполагахме като дневни пари в настоящата командировка.
На прибиране в хотела хвърлих едно око през остъклената стена на ресторанта. Забелязах вътре редица физиономии от останалите екипи, които ми бяха донякъде познати от днешното откриване. Бяха приключили вече с обяда си, но пред всеки се забелязваше по чаша бира. За тях изглежда не съществуваше необходимост да икономисват валута за правене на покупки.
Междувременно, ако се не лъжех, не ми се отдаде да забележа абсолютно никого от съветските колеги, с които празнувахме предната нощ.
---
