Статията разглежда актуалната тема за съдбата на комунистическите паметници в наши дни.
Тя дава примери като посочва исторически събития и паметници от град Бургас, представя обективно гледните точки по проблема. Освен това целта на статията е да се намери възможно най-удачно решение на един от проблемите, който разделя българското общество днес - темата за комунистическия режим и неговото материално, културно и историческо наследство.
Външно това здание изглежда много масивно и внушително, ако никога преди това не си го виждал. За бургазлии обаче това е просто „Пантеона”. По-старите си спомнят какво точно е неговото предназначение, но сякаш и те особено не му се възхищават.
По-младите пък не знаят какво е това, но и въобще не ги интересува. За тях той е място, където те се изявяват като скейтъри, байкъри, райтъри (не знам вярно ли го написах) и други представители на всякакви модерни изкуства и спортове. Та, както казах на пръв поглед изглежда много внушително.
Но когато се вгледате внимателно в него… всякаква естетика просто се изпарява. Пантеонът сякаш първоначално е бил проектиран за бункер, но в последния момент някой се усетил, че на пъпа на Морската градина не е много удачно да има бункер.
Пантеонът няма покрив, а в средата има нещо като пукнатина. В тази пукнатина се провират някакви мъжки силуети, които видимо се борят с нещо. Ако вземем в предвид факта, че в момента вратите на паметника са заключени, вероятно тези мъже се опитват да влязат вътре… Вече сме до металните врати на „Пантеона”, които отгоре са с остри върхове, явно е строго забранено да се влиза вътре. За това свидетелстват и разположените на 4 места около него охранителни камери.
До вратата най-накрая откриваме табела, която вероятно ще ни разясни какво е това(?):
„В памет на загиналите за свобода антифашисти. Паметникът-мемориал е построен през 1981 г.” Същото го пише пак, но този път на английски език…
По-объркващо едва ли може да бъде… За каква свобода са се борили тези антифашисти? Или по-точно за чия? От какво са ни Освобождавали? А кои са те? По какъв начин са се борили? Кога са се борили? С кого са се борили? Всичко това остава загадка за въображението на обикновения човек, който не е доктор по история.
През решетките ясно се вижда, че вътре има паметни плочи с написани имена. А в средата е изградено място за т.нар. „Вечен огън”. Тук идва моментът да Ви разкажа за втория абсурд свързан с този паметник. Отвътре са изградени няколко стаички, в които са разположени паметните плочи на загиналите антифашисти. Явно за някои тези стаички изключително много наподобяват кабинки за тоалетни.
За огромно съжаление в периода, в който Пантеона не бе заключен с високи железни врати, той се бе превърнал в градска тоалетна. Никой не желаеше да се доближава до него заради ужасната воня, която се разнасяше. А Димитър Таралежков отбелязва този трагичен епизод от историята на Пантеона във филма си „Бургас на Таралежков” с един доста интересен стих:
Пантеон, Пантеон,
мой малък стадион.
Пантеон, Пантеон,
къде е моят ксилофон?
Всичките сезони
имат своите пантеони.
Но отива си сезона,
а остава Пантеона.
Париж, Лондон и Берлин
пазят си ги до един
А тука до морето лек,
споходен бях от спек.
И не щеш ли, ах!
В Пантеона се изсрах.
Друг път други двама
с цел нахълтаха в буркана…
И отиват си сезоните,
но си пазят пантеоните.
В Ню Йорк и Маршал Елах,
а ние си серем на тях.
Преди 1989 г. Пантеонът заема важно място в култа към комунистическия режим. От 1981 до 1989 г. пред него бди караул от ученици отличници (комсомолци). Да участваш в караула пред Пантеона се смята за голяма чест.
Освен това според статия в socbg.com: „В периода 1981-1989 г. всички младоженци са били задължени да поднесат цветя на „Вечния огън“ в Пантеона, веднага след сключване на гражданския брак. Приемало се за проява на несъвместимост със социалистическия морал и липса на почит към загиналите в борбата срещу фашизма (доколко е имало фашизъм у нас е друг въпрос), ако някой агент докладва на тайните служби, че сватбарите са се отправили към ресторанта веднага след ритуалната зала, прескачайки Пантеона. „Новата клетка“ на обществото влизала в т. нар. черен списък от неблагонадеждни млади семейства”.
В наши дни Пантеонът далеч не е такава важна част от живота на бургазлии. Той е заключен, оставен зад решетки, защото хората не го зачитат като исторически паметник. Обречен е да потъне в забрава заедно с имената на загиналите антифашисти. Табелата, която го обозначава дори не ни казва, че това е Пантеона. Тя не ни дава дори най-елементарна информация за това какво представлява това нещо, какво символизира.
Защо? Защото тази информация ще подразни някой и табелата ще бъде разрушена? Или може би защото каквато и история да напишем на тази табела, винаги част от обществото ни ще я оспорва като невярна, като пропаганда. Ще я задраска, счупи, оскверни. Трябва ли този паметник да бъде унищожен? Трябва ли вечния огън да се запали отново? Може би нито едно от двете…
Източник: Явор Генов
Снимка: socbg.com
Младежка театрална трупа "Валери и приятели" към НЧ "Асен Златаров 1940" най-сърдечно кани бургаската публика на 12 май от 18 часа в Културен дом на нефтохимика
Днес имен ден празнуват Лазар, Лазо, Лачо, Лъчезар
Официалното откриване е в събота, вход свободен
Обвиненията срещу созополския кмет Панайот Рейзи за присвояване на близо 2 млн.лв. са оттеглени поради липса на достатъчно доказателства,
