Петър Русчуклиев
ГЛАВА ПЕТА
1.
Летището не беше много далече. След като напуснахме очертанията на града и пропътувахме някое време по Цариградското шосе, нашият шофьор за не повече от половин час ни изсипа пред сградата на терминала за задгранични полети. Досега ми се беше случвало да пътувам само веднъж със самолет до София заедно с нашия главен инженер по една спешна командировка, но тогава летяхме с едно миниатюрно самолетче, което носеше на борда се не повече от дузина пътници и заплашваше при малко по-силен вятър да се прекатури. Днес, със задграничен паспорт в джоба, пред предстоящото пътуване до Будапеща ми предстоеше истински полет.