Петър Русчуклиев

 ГЛАВА  ПЕТА

                                                          1.

        Летището не беше много далече. След като напуснахме очертанията на града и пропътувахме някое време по Цариградското шосе, нашият шофьор за не повече от половин час ни изсипа пред сградата на терминала за задгранични полети. Досега ми се беше случвало да пътувам само веднъж със самолет до София заедно с нашия главен инженер по една спешна командировка, но тогава летяхме с едно миниатюрно самолетче, което  носеше на борда се не повече от дузина пътници и заплашваше при малко по-силен вятър да се прекатури. Днес, със задграничен паспорт в джоба, пред предстоящото пътуване до Будапеща ми предстоеше истински полет.

     

Петър Русчуклиев                                                 

ГЛАВА  ЧЕТВЪРТА

                                                                  1.

Беше ли днешната каприола или един дявол знае що за приумица на „колежката“ от Плановата служба в Генералната дирекция просто плод на женски каприз или зад всичко това трябваше да се дири някакво по-нетривиално обяснение? 

 Петър Русчуклиев

                                                   ГЛАВА  ТРЕТА

                                                             1.

    Даниела притежаваше завидна рутина при варенето на кафе. За нула време тя ловко зареди кафеварката. Върху амбалажа на прясно отворената опаковка днес прочетох нова непозната марка с латински букви – „Tschibo“. В същото време моето внимание бе съсредоточено предимно в нарязването на остатъка от тортата на шест еднакви порции.

ГЛАВА  ВТОРА  

Автор Петър Русчуклиев

                                                                                  1.

     Днес цветарският магазин, на който се бях превърнал в редовен клиент, беше затворен. Това ме принуди да се вмъкна в първата попаднала ми в очи сладкарница, от която излязах натоварен с обемиста картонена кутия и по моя молба, допълнително надлежно опакована в пъстра декоративна хартия и припасана даже с цветна панделка. Вътре се намираше внушителна шоколадена торта.

                                                        ГЛАВА  ПЪРВА   

Автор Петър Русчуклиев

                                                                      1.

    В неделя рано заранта бързият влак „Синият Дунав” ме понесе отново назад към бъдещето – на запад  към София. Със задружни усилия на цялото семейство, криво –ляво ми се отдаде да се подготвя „форсмажор” за предстоящото пътуване до Генералната Дирекция. А ако бе рекъл Господ и по-нататък. При това даже един ден по-рано.