Twitter

Данните за 2025 г. очертават тенденция на значително ускоряване на строителната активност в страната.

Ако в началото на годината пазарът стартира с въвеждането в експлоатация на малко над хиляда сгради, то до последното тримесечие този обем нараства почти двойно, достигайки 1809 обекта. Още по-впечатляващ е ръстът при новопостроените жилища в тях, които от 4086 в началото на периода, достигат над 8000 единици в края му.

Конструктивни предпочитания и тип застрояване

В технологично отношение строителният сектор остава консервативен и ориентиран към сигурността. Стоманобетонните конструкции запазват абсолютната си доминация, съставлявайки над 70% от новия сграден фонд.

Традиционната тухла заема малко под една четвърт от пазара, докато панелното строителство е сведено до символичните 0,4%, което потвърждава почти пълното му отмиране като съвременна строителна практика.

Интересен е фокусът върху индивидуалното обитаване. През цялата година къщите остават най-масово изгражданият тип сграда, като в края на 2025 г. те достигат дял от близо 79%. Жилищните кооперации, макар и по-малко на брой като сгради (около 15%), концентрират в себе си по-голям брой самостоятелни единици, обслужвайки градското търсене.

Регионална динамика и лидери по строителство

Географският анализ потвърждава София (столица) като безспорен център на инвестиционния интерес. Само за последното тримесечие там са завършени над 2800 жилища – обем, който надхвърля двойно показателите на столицата от началото на годината. 

Пловдив се утвърждава като вторият най-силен център, докато Варна, която бе сред лидерите в началото на 2025 г., отстъпва мястото си в челната тройка на София-област в края на отчетния период.

Еволюция на жилищната площ и вътрешното разпределение

Потребителското търсене остава фокусирано върху функционалността на малките и средни по размер имоти. Двустайните жилища са най-търсеният продукт, като техният дял се повишава до близо 40% в края на годината. Трябва да се отбележи лекият спад в дела на тристайните апартаменти, които в началото на 2025 г. бяха почти изравнени по популярност с двустайните, но в края на годината изостават с около 8%.

По отношение на простора, статистиката регистрира сериозни контрасти. Области като Силистра и Перник се отличават с най-голяма средна площ на жилище (над 130 кв. м), което е индикатор за преобладаване на еднофамилното строителство в тези региони.

На другия полюс е област Видин, където се наблюдава най-голямата промяна – от лидер по просторни жилища в началото на годината (151,8 кв. м), регионът завършва 2025 г. с най-малките по площ нови домове (средно 45,3 кв. м), което вероятно се дължи на завършването на по-голям брой малки апартаменти тип „гарсониера“.

***