• Путин никога не е бил разузнавач (intelligence), за какъвто е прието повсеместно да бъде считан. Нещо повече, въобще не можем да смятаме, че е човек от системата на КГБ на СССР. В тази система той е аутсайдер.
В края на 80-те години КГБ почти погубва бъдещия президент на Руската федерация, прекъсвайки неговата кариера, скучна като панелна постройка. Политическата кариера на Путин започва при Анатолий Собчак, председател на Ленинградския градски съвет на народните депутати (1990–1991), кмет на Санкт Петербург (1991–1996), яростен противник на всичко съветско, откровен рушител на чекистката машина.
• Путин е истински, неподправен и верен приемник на Борис Елцин. Той не променя Елциновия стратегически курс, както е склонна да смята руската (и световната) либерална общественост, а точно обратното – води го към предначертания логически завършек. На онзи свят Елцин трябва да е много благодарен на своя приемник, както впрочем му е благодарен и на този свят. Но и Путин има всички основания да бъде особено благодарен на първия президент. Елцин го прибира през лятото на 1996 г. след драматичното поражение на Собчак на изборите за кмет на Санкт Петербург. Тогава новоизбраният кмет на северната столица Владимир Яковлев показва вратата на всички основни членове на тима на Собчак и най-напред на първия измежду тях– на Путин. И тогава изпадналият в паника, в болезнено очакване на края на своята едва стартирала кариера Путин е доведен в Москва от хората на Елцин на незначителна длъжност в администрацията на президента, но напълно подходяща за нов скок в кариерата. През 1996г. Елцин става за Путин това, което е за него Собчак през 1990г.
• Путин е бизнесмен и приятел на бизнеса. Ни повече, ни по-малко. Ще обясним това по-нататък. Имай търпение, мой любознателен читателю!
• В.В.П. (така наричат президента в различни части на земното кълбо) не ликвидира Елциновата олигархия и не лишава от влияние едрите бизнесмени, пръкнали се през годините след 1990-а. Точно обратното, именно тази олигархия става още по-силна и по-богата при управлението на Путин. Има няколко изключения, които само потвърждават общото правило.
• Путин никога не е изграждал в Русия легендарната „вертикала на властта“, за която толкова много се говори и пише. При неговото управление възниква хоризонталата на властта, състояща се от безбройно, несметно множество силови центрове. Във всеки от тези силови центрове, където големите пари се съюзяват с бюрокрацията, се ражда, живее и от време на време умира руската власт. За много от решенията, взети в центровете на тази хоризонтала, В.В.П. узнава последен или въобще не узнава. Философите постмодернисти биха нарекли такава власт „ризоматична“ . Системните администратори използват друг термин– мрежова. Това в никакъв случай не е твърдо установена йерархия, начело на която стои Путин, както си представя по-голямата част от човечеството.
• Путин никога не е бил империалист и сега не е такъв. Той е бюргер, който се плаши от имперските мащаби, независимо дали става дума за мисли, намерения, действия, противодействия или други големи начинания.
• Никой от руските управници не е направил толкова много за довършването на разпада на Руската империя и за подготвянето на страната да приеме участта на национална държава по европейски образец, в това число и чрез волното или неволно дискредитиране на имперските символи, които са втръснали на руснаците до гуша. Какъв парадокс: запазвайки имперските символи, той освобождава разрушителната енергия на разпада на империята.
• Путин е антисъветски настроен човек. Всичко прашно и страшно, което напомня за Съветския съюз, му пречи. Дори само заради това, че в трагичния СССР той е неудачник, а във водевилната Руска федерация– еталон за успех.
• Путин е русофоб. Класически русофоб, par excellence. Сякаш е излязъл от полубезумните брошури на математика академик Игор Шафаревич, станали толкова популярни през 80-те години на миналия век, малко преди края на СССР (например прочулата се тогава, а сега почти забравена, „Русофобия“, публикувана в антилибералното литературно-публицистично списание „Наш современник“ през 1990). Путин се отнася много критично към руския народ и го смята неспособен за последователен съзидателен труд. (Така мислят доста изследователи на руската история, в частност един от основателите на мейнстрийм историографията Василий Ключевски). За Путин руснаците са мечтатели, а не съзидатели. Той навярно би се съгласил, че руснакът може да е светец, но не може да бъде честен. (Това твърди Константин Леонтиев, руски мислител от ХІХ век.). Съвременният капитализъм не може да бъде построен без най-баналната, скучна буржоазна честност. Според Путин властта в Русия, както и философията, трябва да бъде от немски тип. Само че как може да се постигне това?
• Нито една от чеченските войни не е започната от Путин. Не той убива Анна Политковска и Александър Литвиненко. Той въобще не е убиец нито по начина си на мислене, нито по намерения. Ако му се налага да дава заповеди за убийство или когато трябва да разбере, че такива заповеди са дадени от някой негов приятел, той го прави със силно стиснати клепачи и запушени уши.
• Путин не е мачо и не е герой-любовник. Той е рицар на половата самотност с размита сексуалност. Повечето истории за неговите романи и мъжки победи са рекламен блъф. Някои са скроени добре (например за гимнастичката Алина Кабаева– приказка, в която всички вярват), други– не толкова успешно (за певицата Анна Нетребко– една история, на която не вярват даже тези, които знаят, че има такава певица във Виенската опера).
• Путин е идеалист. Той искрено смята, че е добър управник на Русия в даденото историческо време и при тези обстоятелства. Не велик или блестящ, а именно добър, надежден. Не разочарова нито страната, нито онези, които го издигат на тази длъжност. Може би е прав или най-малкото – почти прав, но не до край.
• От Путин може да се очаква всичко, само не радикални реформи. Доминиращата идея на неговото управление е: „Да не разплискаме водата от коритото“, така че при неговото управление Русия да не изглежда по-зле отпреди (по отделни показателни признаци). Напътствените думи на Борис Елцин, изречени на 31 декември 1999г.: „Пазете Русия!“, бяха възприети от В.В. съвършено буквално, без капка ирония или цинизъм. Така че не трябва да се обръща внимание на сто двадесет и седемте заклинания или уверения на руския президент за „смяна на модела на руската икономика“ или за „бъдещи масови арести на корумпирани чиновници“. Путин е властелин на инерцията. Той никога няма да смени старото с ново, ако старото все още работи и носи облаги, макар и с известни прекъсвания, също като нефтен тръбопровод и нефтена цена. Разбира се, и от това правило има изключения. Например ликвидацията на Руската академия на науките, бързичко извършена от Путин и неговия министър-председател Дмитрий Медведев през 2013г. Но и това изключение само потвърждава правилото.
• Путин е пазач или, ако предпочитате, страж. Не може да се иска от такъв човек да движи историята напред.
• Цял живот Путин си търси баща и син. Не в библейския, а в най-обикновения човешки смисъл.
• Путин е синтетичният малък човек, „донякъде герой“ на великата руска литература. В това се крие неговата сила, но до тази мисъл са стигнали засега малко хора.
• Няма нищо по-абсурдно от идеята Путин или неговата езотерична (тъй като нейният състав реално не е известен на никого) „Путинова банда“ да бъдат съдени от Хагския или от някой друг трибунал. Вторият, той е и четвъртият (до и след третия– Димитрий Медведев) руски президент заслужава по-скоро съжаление, отколкото съд. Но чуждото съжаление за мъжа е най-страшният съдия, затова– съд на милостта.
• И накрая, и това е най-главното. Никога досега на руския трон не е седял толкова удобен и изгоден за Европа човек, колкото Путин. Прагматичната част от Европа се възползва от това, непрагматичната просто не го забелязва.
Спомняте ли си холивудския филм на моите любимци, братята Джоел и Итън Коен– „Човекът, който не беше там“? (The man who wasn‘t there, най-точният превод е: „Човекът, когото ТАМ го нямаше“). Главната роля в този филм блестящо изигра (или я изигра блестящият както винаги, ако предпочитате този израз) Били Боб Торнтън. И така, героят на Били Боб Торнтън получава опрощение за всичките си реални престъпления и прегрешения, но е осъден за убийство, което никога не е извършвал. Нещо подобно световното обществено мнение се опитва да направи и с Путин.Русия след Путин ще бъде вече съвсем друга страна. Може би със същото име, но с друго съдържание.
"Путин: цялата истина за стопанина на Кремъл" е написана, за да разруши най-устойчивите и най-вредните митове за Владимир Путин. И да покаже Владимир Владимирович такъв, какъвто е всъщност– от глина и прах; от глина и прах, пък макар и от най-добро качество, след изминалите 14 години на огромна власт.
