Доайенът на българското морячество, 102-годишният капитан Васил Вълчанов, почина на 8 август.
Кап. Вълчанов става легенда приживе още в средата на миналия век. През 1960 г. с кораба си "Бреза" успява да пробие френската блокада на Средиземно море и доставя 240 тона тротил, противосамолетни оръдия, картечници и друго оръжие и муниции на бойците от Алжирския фронт за освобождение.
След обявяването на независимостта през 1962 г. алжирците го обявяват за герой. И още не са го забравили.
Васил Вълчанов е роден през 1915 г. в Пловдив. Баща му, инженер, завършил в Германия, работи като помощник-кмет. Увлечен от приключенските романи на Джек Лондон, Васил Вълчанов се записва курсант в Морското училище гр. Варна. Съдбата и неговият борбен дух му поднасят екстремни ситуации, смъртни опасности, бури и несгоди, както и години по затворническите нарове.
Той е първият и най-възрастен член на СДС в столицата и не се отказва от демократичната идея.
Eто какво казва кап. Вълчанов в интервю преди 7 години:
”Не знам колко още имам да живея, може да са дни, може да са години, Господ е определил, но вярвам, че демокрацията ще просъществува. В този смисъл аз съм пожизнен член на СДС. По време на промените през 1989 г. бях сред първите, които повярваха, че нещата могат да се развият към по-добро. Станах член на СДС през 1989 г. Никога преди това не съм членувал никъде. Началото беше поставено още преди 10 ноември, шепа хора се събирахме в Южния парк, там се организирахме на бабуната. Винаги съм бил обладаван от свободни идеи”.
Ето какво разказва журналистът Георги Милков за капитан Вълчанов:
Разбрах, че е починал по същия начин, както преди години разбрах въобще, че съществува такъв човек - казаха ми приятели от Алжир. Капитанът бе много по-известен там, отколкото у нас. През 1960 г. като командващ на кораба “Бреза” капитан Вълчанов извършва секретна доставка на оръжие за Алжирската освободителна армия, като успява да пробие морската блокада на колониалната френска армия.
След обявяването на независимостта на Алжир тази помощ никога не е забравена. Убедих се лично в това 50 години след онези събития. Пътувах няколко пъти до Алжир между 2010-а и 2015 г. и винаги се намираше някой там, който да ми спомене или разкаже за капитан Вълчанов. За тях той си бе герой. Имаше и два медала от президента Бутефлика.
Бях истински впечатлен от историята му и като се върнах в България го потърсих. Капитанът беше на 97 г., живееше в Герман, но ми определи среща в "Синия лъв" в центъра на София. Дойде точно в уречения час, изкачвайки безпроблемно стълбите на ресторанта с помощта на едно бастунче. Бе в завидна за годините си физическа форма и с невероятно бърз и бистър ум.
Разказвал съм вече историята му, но ще я припомня отново.
Вълчанов е роден в разгара на Първата световна война, а по време на Втората световна война оцелява по чудо. През юни 1941 г. италианският танкер, на който служи е торпилиран от британска подводница. Спасява се само той, след като пет часа плува със счупен крак и почти ослепял. Но не се отказва от морето. 9 септември 1944 г. го заварва като помощник-директор на пристанище Кавала, където е създал организацията "Беломорски корабен риболов". Не му остава нищо друго освен да предаде всичко на гърците и да си тръгне. През 1947 г. отново е на вода. И животът му пак виси на косъм. Като капитан на кораба "Пирин" е заловен от гърците и обвинен в саботаж. Чака го смъртна присъда. От затвора чрез нелегални куриери успява да изпрати писмо.
По онова време България и Гърция все още нямат подписан мирен договор след войната, затова освобождаването му е уредено чрез югославски дипломатически демарш.
Част от историите си Васил Вълчанов разказва в книгата "Секретни доставки на оръжие". Всички имена на хора, кораби, населени места, дати, факти и събития са достоверни. Измислено е само едно име - това на полковника от тайните служби, възложил му операцията с оръжието за Алжир през 1960 г. Дори след повече от половин век и въпреки факта, че отдавна всички други действащи лица освен него бяха мъртви, капитанът все така пазеше тайната. Смяташе, че след като е дал дума, не може да наруши клетвата.
Е, капитанът се отправи на последното си плаване и отнесе със себе си тайната, от която вече никой в България не се интересуваше. Но той удържа на думата си.
