Какво представлява LSD - наркотикът, за който се предполага, че е употребен преди трагичния инцидент в Благоевград, при който 16-годишно момиче загина след падане от петия етаж, а момче бе настанено в болница с опасност за живота.
Веществото е сред най-силните халюциногени и може да предизвика тежки промени във възприятията, поведението и психичното състояние на употребяващите.
История и употреба
Химикът Алберт Хофман, който работи във фармацевтичната компания Sandoz в Швейцария, синтезира LSD през 1938 г. Той провежда изследвания върху възможните медицински приложения на различни съединения на лизергиновата киселина, извлечена от моравото рогче - гъба, развиваща се по ръжта.
В търсене на съединения с терапевтична стойност Хофман създава повече от 25 синтетични молекули на основата на лизергиновата киселина. Двадесет и петата е наречена Lysergsäurediethylamid 25, или LSD-25.
Пет години след синтезирането на веществото Хофман случайно поглъща малко количество от него и преживява серия от силни сензорни ефекти.
Характеристика
- LSD е безцветно или бяло,
- без мирис,
- водоразтворимо вещество,
- синтезирано от лизергинова киселина.
LSD е едно от най-мощните известни психоактивни вещества, способни да предизвикат значителни промени в настроението и възприятията - доза под 30 микрограма може да доведе до ефекти, продължаващи от 6 до 12 часа.
Форми и начини на употреба
Първоначално LSD се произвежда в кристална форма. Чистият кристал може да бъде стриван на прах и смесван със свързващи вещества за производството на таблетки, известни като "microdots" ("микроточки"), или на тънки правоъгълници от желатин, наричани "window panes" ("прозорци"). Най-често прахът се разтваря и се нанася върху хартия или други материали.
Най-разпространената форма на LSD, известна като "ейсид" ("киселина"), са т.нар. "картончета" - малки листчета хартия, напоени с LSD и нарязани на правоъгълници, като всеки правоъгълник представлява отделна доза.
Защо хората употребяват халюциногени?
Халюциногените играят важна роля в човешката история от хилядолетия. Древни култури, от тропиците до Арктика, използват различни растения, за да достигнат състояния на изменено съзнание и самовглъбяване. Тези растения съдържат вещества като мескалин, псилоцибин и ибогаин, които са структурно сходни със серотонина и действат чрез нарушаване на нормалното функциониране на серотониновата система.
Исторически халюциногенните растения са използвани основно в социални и религиозни ритуали. Тяхната достъпност и разпространение обаче са били ограничени от климатичните и почвените условия, необходими за растежа им. След синтезирането на LSD злоупотребата с халюциногени се разпространява значително по-широко и от 60-те години на XX век употребата им нараства рязко.
Производството на LSD е незаконно и веществото няма утвърдена медицинска употреба.
Ефект
Точният механизъм, по който LSD променя възприятията, все още не е напълно изяснен. Данни от лабораторни изследвания предполагат, че LSD, както и някои халюциногенни растения, въздейства върху определена група серотонинови рецептори - 5-HT2 рецепторите.
Известно е също, че ефектът на LSD е най-силен в два мозъчни региона. Първият е мозъчната кора, която отговаря за регулацията на настроението, мисленето и възприятията. Вторият е locus coeruleus - структура, приемаща сензорни сигнали от различни части на тялото.
Ефектът на LSD започва между 30 и 90 минути след приема и може да продължи повече от 12 часа. Употребяващите често описват преживяването като "трип" ("пътуване"), а силно негативните усещания - като "бед трип" ("неприятно пътуване"). В много случаи преживяването включва както приятни, така и неприятни ефекти. Реакцията е трудно предвидима и може да зависи от количеството на веществото, личността на употребяващия, неговото настроение, очакванията и средата.
Употребяващите LSD могат да изпитат физиологични ефекти като повишено кръвно налягане, ускорен пулс, замайване, загуба на апетит, сухота в устата, изпотяване, гадене и треперене. Основните ефекти обаче са емоционални и сензорни. Емоциите могат бързо да преминават от страх към еуфория, понякога до степен, при която човек има усещането, че изпитва няколко различни емоции едновременно.
LSD оказва силно въздействие и върху сетивата. Усещанията за цветове, миризми и звуци могат значително да се изострят. В някои случаи различните сетивни възприятия се смесват във феномен, известен като синестезия. При него човек може да има усещането, че "чува" цветове или "вижда" звуци.
Халюциногените могат да изкривят възприятието за форми и движения, както и да предизвикат усещане, че времето тече необичайно бавно или че собственото тяло променя формата си.
Някои употребяващи съобщават за чувство на щастие, умствена стимулация и повишена чувствителност. От друга страна, "неприятните пътувания" могат да включват ужасяващи мисли, силна тревожност, отчаяние и страх от полудяване, смърт или загуба на контрол.
Употребяващите LSD бързо развиват високо ниво на толеранс към ефектите на веществото. При повтаряща се употреба често се налага увеличаване на дозата за постигане на същия ефект. LSD повишава толеранса и към други халюциногени, като псилоцибин и мескалин, но не влияе върху толеранса към марихуана, амфетамини и фенциклидин, които не действат директно върху серотониновите рецептори. Толерансът към LSD е краткотраен и отслабва след няколко дни без употреба.
Последици при продължителна употреба
Съществуват две дълготрайни състояния, свързани с употребата на LSD и други халюциногени - персистираща психоза и персистиращо разстройство на възприятията, свързано с употребата на халюциногени (Hallucinogen Persisting Perception Disorder - HPPD), известно още като "флешбек".
Причините за тези състояния, които при някои хора могат да се появят дори след еднократна употреба, все още не са напълно изяснени.
