Личността, животът и творчеството на Христо Ботев могат да се определят най-точно с една дума: борба.
Тази борба е продиктувана от епохата, в която живее, епоха на робство, беззаконие, политически гнет. Ботев възпитава в себе си най-хубавите черти на бореца-революционер свободолюбие, силни чувства на любов и омраза, борчески дух. Известността на Ботев не идва само от позицята му. Освен двайсетте стихотворения, Ботев редактира четири вестника, където вписва и своите статии, фейлетони, очерци. Ботев е поет, публицист, общественик, и революционер.
"Политическа зима" е сред най-мащабните като политическо мислене и най-типичните за Ботевата гражданска позиция фейлетони. Чрез невероятната игра на авторовата фантазия, в която се смесват логичното с абсурдното, закономерното с парадоксалното, желаното с реалното, действително случилото се с видяното насън, само с по няколко думи е направена удивително точна характеристика на политиката на Великите сили и на жалкото положение, до което са доведени от тях малките и беззащитни поробени народи
Зимата олицетворява цялата замръзналост на социалните,политическите и националните отношения в Европа. Робите продължават да бъдат роби, бедните да са бедни, славяните да са потискани и мамени от т.нар. велики сили. Във впечатляващата картина на света-кръчма гладните, дрипавите и измръзналите народи търпеливо наблюдават гротесковите жестове на световните господари.Зимната метафорика е обърната към определени политически аспекти на европейския живот.Този живот може да изглежда нормален,да се прикрива зад фрази и жестове,но всъщност е един безумен,лишен от приемливи основания живот. Политическата зима е като криза на европейските политики. Политическата зима е като срам за политиката, която трябва да е преди всичко грижа за общото,за обществото.
На второ място зимата присъства чрез образа на зимния сън и чрез него въвежда проблема за отговорността.Сънят в случая въвежда към нравствената безотговорност, към обществената леност и неспособността да се прояви съзидателска активност.Тоест зимната метафора обвързва политическите аспекти с етически аспекти. Героят на фейлетона е представител именно на този обществен тип.Не става въпрос само за това, че той е егоистичен, че гледа към света само през призмата на личния си уют и интерес. Големият проблем е,че той унижава човешкото в себе си. Именно неща като съвест,отговорност, разум отличават човека от всичко останало, те дават мярата на неговата свобода.Затова и Ботев така ефективно борави със сатирично насочените паралели с животинския свят.Неслучайно в алегоричния сън стаята се превръща в паяжина,господарят в паяк,а робските душици в мухи,на които изпиват кръвта.Такава е алегорично подсказаната съдба на човека,който си мисли,че покривът на собствената му къща е по-голям и по-надежден от покрива на света-кръчма.
И тук, както и в други свои фейлетони, Ботев използва съня като структуроизграждащ принцип, защото това му дава възможност за пълен и неограничаван от нищо полет на творческото му въображение. Но и в "Политическа зима" сънят не е самоцел, а средство за осъществяване на важни политически внушения. Показвайки голямата игра на световните играчи.
