Предложение за туристическа атракция и участие в Чудесата на България.
Това е тунел, строен 50-те години на миналия век, изоставен поради липса на средства и липса на интерес за довършването му.
Има доста легенди, че не се били нацелили двата ръкава от двете страни - това не е вярно. От северната страна, от която ние влязохме, е прокопан около 2 км и после свършва, от юг, до колкото разбрах, е около 600-700 м и пак свършва.
Тунелът се намира от Обзор на запад до едно село Приселци - оттам се хваща един черен път и се кара доста. С лунохода стигнахме донякъде и после бе невъзможно да продължим с него. Изоставихме го в едни храсти, скрихме го от руснаците и нацистите и тръгнахме да си правим път през гората.
След не много дълго ходене почнахме да открояваме разни бетонни конструкции покрай реката, до която е тунелът, а не след дълго и самия тунел. Входът му е зазидан, но има пролука да влезе човек.
Вътре вода нямаше много, но прилепите бяха на ята. А екскрементите им бяха повече и от тях, на места имаше дебели слоеве, по които ходехме, сякаш ходехме по пясък, но мокър.
Тук-там има по някой комунистически лозунг.
За 60 години стоене са почнали да се образуват сталагмити, обичайни за пещерите, и разни други интересни пещерни образувания. Все още са доста малки и малко, ама след още толкова... не се знае.
И така, поразходихме се до края на тунела после на обратно, беше интересно. За пореден път се убеждавам що за нация сме, в момента Варна-Бургас с влак се взема за нещо от порядъка на 4-5 часа, ако тази линия беше факт, това време щеше да е не повече от 2 часа, но някой явно няма интерес. За 60 години... по един месец да бяха работили, досега пет такива тунела да са прекарали... но както и да е, караме си луноходите и това е.
*Текстът и снимките са на Даниел Янев – Тупекса.
