На този празник гадаем каква ще е годината
Тържествена Света литургия ще бъде отслужена от пловдивския Митрополит Николай в храм „Св. Възнесение Господне” в град Пловдив. Началото на службата е в 9 часа.
Православната църква чества Възнесение Господне. Празникът се нарича още Спасовден – Денят на Спасителя. Празникът се отбелязва винаги в четвъртък, 40 дни след Великден.
Според християнските вярвания след възкресението си Исус Христос в продължение на 40 дни се явявал на своите ученици, за да беседва с тях и да проповядва учението си.В продължение на 40 дни след възкресението Си Господ се явявал на Своите ученици, беседвал с тях, и им изяснявал много неща за царството Божие.
На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим той се въздигнал в небесата. С това завършва и актът на човешкото спасение.
Празникът се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници – 40 дни след Великден. С възнесението Си Иисус завършил делото на спасението.
Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
Според поверията на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък. Затова събота след Спасовден се отбелязва Черешова задушница. Жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“.
Спасовден е свързан и с плодородието
Народните вярвания гласят, че ако на Спасовден вали дъжд, годината ще е богата, а реколтата обилна.
Друго народно вярване е, че само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие.
Безплодната жена трябва да преспи тогава под растението росен, но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино.
Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена.
Често след „ходене на росен“ – дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът „Те ти, булка, Спасовден“.
На този празник имен ден имат всички, които носят имената Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир.
