Уловът на бяла мида се превръща в доходен бизнес за все повече рибари, като за някои от тях дори вече е основен поминък. Наред с рапана това е другият нерибен ресурс, към който икономическият интерес непрекъснато расте.
Заедно с това все по-остра става нуждата от нови законови промени, които да регулират този процес, а не да му пречат, твърдят от бранша, съобщи chernomore.bg.
Става дума за три вида
бели миди, на които е богато нашето черноморско крайбрежие. Това са бялата пясъчна мида Chamelea gallina, Mya arenaria и третата - Донакс. Общото, което ги характеризира, е, че те образуват големи струпвания в плитките води, което ги прави лесни за експлоатация, и се характеризират със сравнително кратък жизнен цикъл.
Ако натрупаните количества, и то в плитки води, не бъдат експлоатирани, те отмират от само себе си. Тук проблемът е единствено в това, че промишлен добив може да се реализира с тралиращи средства, който отново води до въпроса за забраненото дънно тралиране и екологичните последици от него, заявиха за в. „Черно море” от Института за рибни ресурси.
Според учените от ИРР бийм траленето, което единствено се разрешава, не е приложимо при улова на бяла мида. Досега най-мащабното изследване, което те са правили, е било върху бялата мида Chamelea gallina и е обхванало 10 находища пред българския бряг. Тогава наред с биологичното изследване на вида е извършена и оценка на общия и на промишления запас.
От години има голям интерес към добива им от страна на холандски и италиански фирми, тъй като в средиземноморските страни този вид мекотело традиционно участва на трапезата им. В същото време бялата мида е на изчерпване по тяхното крайбрежие.
РИБАРИТЕ СЕ ОПИТВАТ С НЕЩО КАТО ТЪРМЪК (гребло) механично да изравят мидите от пясъка, което се смята, че не вреди на екосистемата.
Първите почти аматьорски опити
за улов на бяла мида датират от приемането ни в ЕС през 200 г. Както често става, бракониерите бяха първите, които атакуваха този в миналото дълго пренебрегван от бранша морски ресурс заради непопулярността му на нашия пазар. С ръчни гребла и газене във водата те събираха мидите в чували, за да бъдат изнесени главно в Гърция. От време на време гръмваха съобщенията на ИАРА за поредните заловени нарушители, сред които имаше и гръцки и италиански бракониери. При опити за незаконен износ бяха задържани количества от по 500 - 750 кг. Нарушителите отнасяха някакви глоби и скоро въпросът затихна, въпреки че нарушенията продължиха всеки сезон.
Сега този нов бизнес, проходил само преди година-две у нас, вече масово достига сериозни измерения.
ПРИ СРЕДНО ДОБЪР УЛОВ НА ДЕН може да се изкарат 200 - 250 кг.
Плъзнаха и прекупвачи
по цялото крайбрежие, които плащат веднага в брой за всеки уловен килограм. Ако допреди година изкупната цена беше 2-2,5 лв. за кило, миналото лято тя скочи почти двойно, което още повече увеличава търсенето на бяла мида. При средно добър улов рибарите могат да вадят по близо 250 кг на ден, което прави чист доход 1000 -1500 лв. А печалбата на прекупвачите е много по-голяма. Публична тайна е, че те печелят по 25 евро на кило в Турция, по 30 евро в Гърция и още повече в Италия, Испания.
Въпросът вече е какво да се прави оттук нататък, за да не бъде застрашен от унищожаване и този морски ресурс?
Има европейски регламент, в който е описано с какви методи да се ловят нерибните ресурси, а сега излиза и нов, много по-обстоен, твърди д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на асоциация “БГ ФИШ”. По неговите думи непрофесионалният превод на европейските регламенти по време на приемането ни в ЕС през 2007 г. сътвори значително по-рестриктивно национално законодателство, което значително затруднява бранша и същевременно го поставя в неравностойно положение спрямо своите европейски колеги.
Виновни няма, бизнесът се задъхва
Сега практически в нашия регламент, буквално преписан от европейския, няма нито един раздел за метода, по който да става уловът на бяла мида. Има само забрани как да не се трали за нея. Тоест, да става само на ръка, което е абсурдно, защото е заровена в пясъка, каза браншовикът. Членове на асоциацията се опитали с нещо като търмък (гребло) механично да изравят мидите от пясъка. Това обаче веднага срещнало съпротивата на еколозите, тъй като се нарушавал бентосът. Бялата мида живее в местата на морския прибой и не е вярно, че уловът й ще наруши екосистемата, твърдят от рибарските сдружения.
Тъй като няма регламент, а само забрана за тралене на мидите, рибарите започнаха масово да използват пневматични уреди, които са много по- опасни. Бялата мида е заровена в пясъка и отгоре се показва само едно малко хоботче, с което се храни. Когато се засмуква с пневматичния уред, то се къса и мидата умира. След като се сортира на брега, дребната трябва да бъде върната обратно в морето, но тя вече не става за нищо, обясниха от бранша.
