Бизнесът се набутва с нови 120 млн.лв.
Всички касови апарати в търговските обекти у нас трябва да бъдат подменени до 31 декември 2018 г. заради пробиви в софтуера, който отчита продажбите.
Въпреки действащата от години онлайн връзка в реално време между касовите апарати и системата на Националната агенция за приходите се оказва, че между 30% и 70% от оборотите изобщо не се отчитат и не стигат до данъчната агенция.
Промените предизвикаха скандал в бюджетната комисия
За новото изискване се разбра със скандал в бюджетната комисия в парламента, която се събра, за да обсъди на второ четене промени в Закона за ДДС, вкарани през преходните и заключителните разпоредби на Закона за митниците. Самата промяна обаче вече е факт и е направена чрез изменения в Наредба Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, подписана от министъра на финансите Владислав Горанов в края на 2017 г.
Заради хаоса с обясненията около промяната се наложи председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ да отправи поредица от въпроси към зам.-директора на данъчната агенция Александър Георгиев за това какво точно се променя и каква е направената оценка на въздействието.
От обясненията на представителите на НАП стана ясно че промените засягат всички касови апарати в страната, които са над 400 000, а крайният срок за подмяната им е 31 декември 2018 г. При положение, че по-евтините апарати струват по около 300 лв., това означава, че бизнесът трябва да инвестира около 120 млн. лв., за да изпълни новото изискване, пресметна Менда Стоянова. “Предадохте ли тези разчети на министъра, преди да подпише наредбата“, обърна се тя към НАП.
От мотивите към наредбата на МФ става ясно, че оцененият разход за бизнеса е 122 млн. лв. Освен това е разписано, че бюджетът очаква положителен ефект от измененията под формата на увеличени с 10% приходи от ДДС, тоест допълнителни 150 млн. лв.
Митичната онлайн връзка на НАП пропуска съществени обороти
“Промяната се прави, защото при всяка проверка на търговски обект се установява укриване на оборот между 30% и 70%“, заявиха от НАП. Това означава, че въпреки въвеждането на прословутата дистанционна връзка на касовите апарати със системата на НАП, проблемът с неотчитането на оборотите продължава да стои.
Оказва се, че софтуерът, с който работят касовите апарати, в момента подлежи на сериозни манипулации. В резултат търговецът издава касова бележка, но тя на практика е фалшива, защото съответната продажба не се отчита в НАП. “Сблъсквали сме се дори с интерфейси на китайски“, оплакаха се от данъчната агенция.
Заради проблема, освен че предстои подмяна на касовите апарати, със законовите промени се въвеждат и куп изисквания към фискалния софтуер. Търговците вече ще могат да работят само с конкретни видове софтуер, обявени в списък на НАП. Отделно всеки издаден фискален бон ще отпечатва двумерен QR код, който ще може да бъде сканиран от гражданите. Така те ще могат да направят справка в системата на НАП дали съответната продажба е отчетена при тях или търговецът крие обороти.
Производителите на софтуер за касови апарати вече ще трябва да декларират в НАП, че “произведеният от тях софтуер не съдържа модули, позволяващи заобикаляне на изискванията на наредбата“ и че не произвеждат софтуер, предназначен за “изтриване или друг вид манипулиране на базата данни“. Въвеждат се и глоби за неверни данни в декларациите, които при повторно нарушение са от 10 000 до 20 000 лв.
На търговците, които “неправомерно изменят информацията в текуща или в архивна база данни“, ще се налага глоба между 10 000 лв. и 20 000 лв. за всеки отделен ден, за който е извършена промяната. “Какво следва, когато се установи манипулация и се прави ревизия за 5 години назад. Как ще глобите едно квартално кафене с 36 млн. лв.“, попита възмутено Менда Стоянова и поиска отлагане на законовите текстове за глобите до следващия четвъртък, за да могат да бъдат коригирани.
