Техният глас ще стига до ЕК, ако създават свои организации на производителите, твърди генералният секретар на BLSAC д-р Йордан Господинов
Дребните рибари имат остра нужда от създаването на свои организации на производителите. Това е единственият начин техният глас да стига до Европейската комисия и държавните ни институции, които могат да решават проблемите им. Това заяви генералният секретар на Консултативния съвет за Черно море (BLSAC) д-р Йордан Господинов на кръглата маса "Гласът на платформите на рибарите в крайбрежните страни в Черно море".
Тя беше част от експертната среща в рамките на конференцията на високо равнище по проблемите на рибарството и аквакултурите в Черно море, която се проведе наскоро в столицата.
Форумът беше изключително важен за нашия бранш, защото предстои Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и Черно море (GFCM) да приеме
регионален план за действие,
което ще стане на конференция в Малта на 26 септември т.г. Той ще бъде насочен изцяло към дребномащабния риболов в Средиземно море и Черно море. Затова представителите на най- многобройната част от бранша ни - дребните рибари, сега трябва да проявят активност, за да се възползват от средносрочната стратегия на GFCM, обърната изцяло към тях, заяви за в. „Черно море” д-р Господинов.
Той е категоричен, че тяхното подпомагане е приоритетно както за BLSAC, така и за Европейската комисия. Този дял от риболова представлява голяма икономическа сила със значим социален ефект. В България има 1880 регистрирани риболовни съда, от които 92 са корабите с над 12 метра дължина.
В Румъния малките риболовни съдове са над 600, имат и 20 кораба с над 12 метра дължина. Дребното рибарство е поминъкът, историята и атракцията на крайбрежните селища и общности. Всеки рибар дава прехрана поне на една къща. Морските мъже осигуряват прясна и свежа риба за директна продажба на крайния потребител, което е от особена важност за купувачите. Те захранват и голяма част от предприятията със суровина, което им гарантира сигурни доходи.
Неотдавнашно проучване на Европейския парламент показа, че дребните рибари осигуряват
около 55 % от всички работни места
на риболовната флотилия в общността, но дава едва 27 % от общата стойност на разтоварения улов. Подобна е картината и у нас. Затова в момента средносрочната стратегия на ЕК се насочва изцяло към подпомагане на сдруженията на дребномащабния риболов, обясни генералният секретар на BLSAC.
По неговите думи в края на 2017 г. Консултативният съвет за Черно море вече е дал някои препоръки към GFCM, които могат да бъдат част от бъдещия план, който ще бъде приет в Малта. Сега към тях прибавят и нови предложения. В тях посочват възможностите за участие на дребните рибари в редица дейности.
Например те могат да бъдат добър участник в контрола върху нелегалния улов, да помагат в събирането на изоставени бракониерски мрежи в морето. Изпратили сме писмо до общините да определят места, където да се депонират отпадъците, които събират рибарите в морето. Важно е да се създаде и система от данните за техния улов. Всеки дребен рибар трябва да попълва в края на месеца
формуляр с отчет за улова си
през този период. Нещо, което отдавна се прави в цяла Европа. Иначе няма начин както другите и дребните рибари да започнат да получават финансови компенсации от ЕК, каза д-р Господинов. Според него друга важна насока, записана в техните препоръки, е за унифицирането на уредите, с които се извършва уловът на бяла мида, а също и на рапани - все дейности, с които основно се занимават дребните рибари.
BLSAC вече бил създал контакти с министерствата и институтите, които да подготвят правилата. Сериозен въпрос бил и за улова с немаркирани мрежи, влизането в забранени зони. Всеки, който е получил разрешение за стопански риболов, има и своя марка, с която трябва да маркира мрежите си. А тези, които са под вода, да бъдат оборудвани с джипиеси. И тогава в центъра за наблюдение в ИАРА, като знаят координатите им, няма да се допуска там да влизат други плавателни съдове и да се създават конфликти.
В почти всяко селище
дребните рибари, които ловят риба, рапани и миди край брега, са обединени в малки сдружения. Обаче повечето от тях само са регистрирани на хартия. Няма човек, който да се занимава с въпросите им, контактите им стигат до местния кмет и там спират. Нагоре никой не ги чува, а финансовото подпомагане идва от ЕК. Специално за тях са заделени много пари. Ето, сега и в Манила ще бъде приет специален план за тяхното насърчаване. В същото време насреща липсват точно онези, които изпитват остра нужда някой да им дава рамо.
Все още няма достатъчна активност от долу нагоре и малките риболовни сдружения не проявяват достатъчно интерес към дейността и възможностите, които дава Консултативният съвет за Черно море, заяви генералният секретар на BLSAC. По неговите думи заетите в този сектор хора се нуждаят най-вече от места за приставане, домуване и ремонт на риболовните съдове. От условия за стоварване, излагане, продажба и съхранение на рибата. И не на последно място от облекчаване на процеса за реализация на улова без посредници, директно в регистрираните обекти.
Ето, във Варна усилено се работи по
изграждането на ново рибарско пристанище
на Карантината, което ще реши много от проблемите по домуването, съхранението и продажбата на рибата. В същото време обаче съществуването на немалко от рибарските селища по черноморското крайбрежие остава под въпрос, защото се оказват върху нечии частни терени и са незаконни. Решения и на този въпрос сигурно има, ако рибарите не продължават да действат всеки сам за себе си. Подобна е ситуацията и с продажбата на техния улов, която става по начин, обричащ ги на ниски доходи. Прекупвачи (матрапари) изкупуват рибата им на безценица и я препродават на двойна и тройна цена на пазара.
А има изход от тази безизходица пред дребните рибари. Той е в създаването на организации на производителите, категоричен е д-р Господинов. Те трябва да осъзнаят силата си. И точно в тази насока се стремим да им помагаме, добави той. Според него има разписани достатъчно на брой правила, които наесен в Малта ще бъдат актуализирани, за да бъдат работещи и занапред. На този висок форум ще участва и Консултативният съвет за Черно море, но, за съжаление, в него все още са малко представителите на дребните рибари и там ще решават за техните проблеми повече от това, което се разбира отстрани. А точно ние сме ракетата носител, която може да ги изведе директно там, където гласът им трябва да се чува, добави генералният секретар на BLSAC.
Създаването на организации на производителите е регламентирано в отделен член в Закона за рибарството. Специално за тях има регламент на ЕК от 2013 г., където подробно са разписани възможностите за създаване на такива организации на дребните рибари. Сега, като не се чува техният глас в Брюксел, няма как и да им се помогне. ЕК дава пари, също и всички правила за действие, но трябва да има насреща с кого да партнира, добави д-р Господинов.
В. „Черно море” припомня, че вече е учредена
Европейска асоциация на рибарите
в Черно море. Приети са и мерки за подпомагане на дребно мащабния риболов - ДМР, което стана по договор с Европейския съюз. Обучени са над 100 представители на ДМР у нас и в северната ни съседка. Издадени са наръчници с практически съвети за създаването на местни инициативни рибарски групи (МИРГ) и за възможностите, които те предлагат, за да се мобилизира местната общественост в тази насока. Подробно са описани десетки примери в други европейски страни за опита на МИРГ в изграждането на инфраструктура за дребния риболов.
Например местната група в Шотландия получила от ЕК 35 000 евро за монтиране на три 12-метрови котвени стоянки, с което са увеличили капацитета на рибарското им пристанище. Има много примери как дребните рибари могат да създадат собствена ниша на пазара, което ще увеличи доходите им от улова. Оказва се, че у нас вече са регистрирани почти 1400 центъра за първа продажба на риба. И те трябва да стигнат до дребните рибари.
