Данъчната ваканция, съкращаването на данъци са пазарно-неутрални, не дискриминират, важат за всички и злоупотреби и корупция не са възможни, според икономист
След чисто здравните мерки, които целят опазването на здравето на българските граждани в настоящата пандемия на Covid-19, следващия пакет от мерки, които ще трябва да предприеме, са чисто финансови. Пандемията причинява огромни икономически щети, като най-засегната ще бъде Европа с оглед на масовото разпространение на вируса в някои от най-крехките европейски икономики като Италия.
Това ще се отрази много остро и на икономиката на България и рецесията става все по-вероятен сценарий. В това отношение правителството със сигурност ще предприеме мерки за стимулиране на икономиката. Важно е обаче тези мерки да се обмислят добре, защото ако вземе грешното решение, вместо да олекоти, правителството би могло да влоши икономическата криза, пише в свой анализ Георги Вулджев от ЕКИП.
1. Временна данъчна ваканция
Първата мярка, която трябва да се въведе, е данъчна ваканция за всички бизнеси, които ще пострадат от коронавируса, по-конкретно от ограничителните мерки, наложени от правителството.
Тук става въпрос за всички данъци – корпоративен данък, ДДС, данък общ доход. Същото се отнася и за осигуровките. Всички бизнеси, които са принудени да затворят, ще започнат да трупат загуби поради извънредното прекратяване на дейността. Това ще доведе до дефицит на финансова ликвидност в тези бизнеси.
Този дефицит може да се адресира най-ефикасно чрез олекотяване на финансовата тежест, която държавата налага чрез данъчната система. Въвеждането на данъчна ваканция би довело до моментален прилив на ликвидност, който да компенсира загубите. С оглед на това, че общата данъчна тежест върху труда в страната е 39.35%, краткосрочното опрощаване на данъци е най-мащабният стимул, който правителството може да предприеме.
Въпросът е колко време да трае данъчната ваканция? Първо, очевидно е, че тя не може да трае само за периода на карантината, защото в рамките на този период бизнесите не работят така или иначе.
Данъчната ваканция трябва да обхваща период, през който бизнесите вече са възстановили търговската си дейност и започват да трупат приходи. Опрощаването на данъци значително ще вдигне нетните финансови приходи за този период на възстановена работа с цел да компенсира загубите от преди.
Тук бихме могли да почерпим пример от други държави, които вече са въвели подобни мерки. В Гърция правителството обяви отлагане плащането на ДДС и социални осигуровки за период от 4 месеца за тези бизнеси, които са били затворени с цел ограничаване разпространението на вируса. Нашето правителство може да последва този пример.
2. Премахване на корпоративния данък
Краткосрочната данъчна ваканция най-вероятно няма да е достатъчна сама по себе си, за да компенсира всички икономически щети, нанесени от пандемията. Особено в Европа се очаква криза. Рецесията е сигурна в Италия и Германия и оттам много вероятна и в останалите големи европейски икономики като Франция и Испания. Това няма как да не се отрази и на България. В най-оптимистичния сценарий през 2020 г. растежът на БВП у нас ще падне драстично и няма да е по-висок от 1%.
Рецесията може да прерасне и в по-дълга и по-дълбока такава, ако доведе до криза в банковата система на Италия, която може да доведе до колапс на финансовата система на цяла Европа. Този сценарий изглежда много вероятен, ако Италия не успее във възможно най-кратък срок да овладее кризата. Ако това се случи, рецесията е гарантирана и в България.
В тази ситуация икономиката на България се нуждае от много амбициозни стимули и финансови облекчения за бизнеса не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Премахването на корпоративния данък е една такава мярка, която от ЕКИП вече сме предлагали в миналото.
Основният плюс на такава реформа е, че би стимулирала инвестициите. На разговорна реч „корпоративен данък“ наричаме данъкът върху неразпределената печалба на предприятията. Това е тази печалба, която се заделя за реинвестиране в самия бизнес, а не се разпределя към собствениците.
Най-важното за бързото излизане от криза е възстановяването на инвестициите. Инвестициите са това, което движи всяка икономика напред и инвестиционните разходи са първите, които колабират в кризисни периоди. Премахването на данъка върху неразпределената печалба би дала сериозен стимул на предприятията в България да инвестират повече, което поне частично би компенсирало отрицателното влияние на икономическата криза.
3. Вдигане на прага за регистрация по ДДС
От очакваното рязко влошаване на икономическата ситуация най-много ще пострадат малките и средни бизнеси, които са гръбнакът на българската икономика. Повечето от българските бизнеси са по-малки по мащаб от западните конкуренти и за това са в по-уязвимо положение. Най-добрият начин, по който държавата може да ги облекчи финансово и да стимулира тяхното възстановяване след кризата, е чрез вдигане на прага за регистрация по ДДС.
В момента този праг е само 50 000 лева годишен оборот. Това е изключително ниско ниво, при което бизнесите да започват да плащат ДДС. Бизнес с до 50 000 лв. оборот дори е по-скоро „микро“ отколкото „малък“. Не може още на толкова ранен етап от своето развитие българските предприятия да бъдат обременявани с плащане на ДДС, който е най-тежкият данък за бизнеса.
Затова е препоръчително прагът за регистрация по този данък да се вдигне възможно най-много. От ЕКИП предлагаме той да стане 200 000 лв. Това би позволило на всеки нов и малък бизнес в страната да се развива по-свободно в първите етапи на своя икономически живот и така да натрупа достатъчно стабилна финансова база, която му позволява да понесе данъчното бреме без да го изправя на ръба на фалита.
В момента комбинацията от изключително ниският праг за регистрация по ДДС и кризисната икономическа ситуация, причинена от коронавируса, оказват съкрушителен натиск върху малкия бизнес в България, което със сигурност ще доведе до закриването на много дребни предприятия. Правителството може поне частично да предотврати това чрез вдигане на прага за регистрация по ДДС.