Ситуацията, в която работи българския бизнес е формажорна, като най-големият удар поемат малките квартални пекарни, които нямат финансови ресурси да покрият текущите си загуби.
Такова мнение изрази пред БНР Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите.
По думите ѝ свиващият се бюджет за готови закуски ще се отрази неминуемо на малките производители, които имат точно определен асортимент.
Хлебопроизводството и сладкарството са най-енергоемкият бранш в преработвателната промишленост. Хлябът се произвежда предимно вечер, посочи Кукушева
"Ако енергията се покачи в рамките на 400%, синьото гориво се покачи 500%. При нас двата енергоизточника са структуроопределящи за стойността на хляба", посочи тя.
За първи път от години цената на тон брашно е прехвърлила 1000 лева, обясни Кукушева.
Голямото количество реколта не определя цената на пшеницата, тя е борсова стока, а в резултат на пандемията и напечатаните пари има много свободни пари, които търсят стоки, допълни Мариана Кукушева.
Според нея е мит заиграването с грамажа на хляба.
"Намаляването на грамажа с 20 до 50 грама едва ли би могъл да реши въпроса с декапитализацията на съответният хлебопроизводите", коментира Кукушева, като не отрече, че има и такива опити.
Опаковките също са поскъпнали, а движението в цената на солта е от 12 стотинки до 1.60 лева, отбеляза тя.
Мариана Кукушева е песимист, че браншът ще оцелее 100% под напора на високите цени. Кукушева припомни предложението да бъде въведен 9% ДДС за всички храни у нас, което може да облекчи значително бранша.
