Традиционното недоволство на работодателите от увеличаването на минималната работна заплата тази година намери ново изражение - за пръв път постановлението на Министерския съвет се оспорва в съда.
Асоциацията на индустриалния капитал съобщи, че е внесла жалба до Върховния административен съд.
Постановлението нарушава Конвенция 131 на Международната организация на труда, която България е ратифицирала през 2018 г., твърдят от АИКБ.
Конвенцията препоръчва при определянето на минималните заплати да се отчитат нуждите на работниците и техните семейства, както и икономическите фактори и производителността на труда. У нас обаче минималната заплата бе обвързана единствено със средната, като според нов текст в Кодекса на труда е 50% от средната за определен период от 12 месеца. Формулата се прилага за втори път тази година и даде 1077 лв. минимална заплата от 1 януари 2025 г.
Кабинетът вече е приел постановление за това, въпреки недоволството на бизнеса. Увеличението е с 15,4% спрямо сегашния размер на най-ниското заплащане, който е 933 лв.
Според АИКБ постановлението и разпоредбите на Кодекса на труда, свързани с минималната работна заплата, не съответстват и на Директива (ЕС) 2022/2041, която изисква въвеждане на критерии, които отразяват покупателната способност на минималната заплата и разпределението на доходите в страната, а не проста формула, базирана на средна брутна работна заплата, при което се сравняват различни и несъпоставими величини – основна минимална с брутна средна, също в нарушение на директивата.
Игнорирането на тези изисквания ограничава възможностите за адекватна оценка на доходите и покупателната способност на работещите, което е ключово за устойчивото икономическо развитие, посочват от организацията.
Въпреки тези съображения, новият размер на минималната заплата отговаря точно на предвиденото в Кодекса на труда.
