Големи чужди компании една след друга напускат България насред политическата криза у нас.
Според мнозина липсата на стабилно управление и яловите напъни да се сформира редовен кабинет са сред основните фактори, които водят до притеснителната тенденция. Експерти открояват и три проблема, с които чуждите инвеститори се сблъскват.
През лятото стана ясно, че две големи фирми с чужди капитали за автомобилно оборудване затварят предприятията си от 2025 г. - SE Bordnetze в Мездра, която е част от японската група Sumitomo Electric Industries, и най-големият частен работодател в Плевен - "Леони България" с германски собственик Leoni.
Наскоро бе съобщено, че и най-голямото предприятие за преработка на целулоза и хартия "Монди Стамболийски" спира да работи от Нова година. Собственикът Mondi Group е един от най-големите световни производители на хартия и опаковъчни материали и номер 1 в производството на крафт хартия.
Големият въпрос е какви са причините
На първо място мениджърите посочват увеличаващите се разходи за труд. Много инвеститори идваха в България, за да се възползват от евтината работна ръка. През последните години обаче у нас доходите се вдигнаха значително.
Към средата на годината България е втората страна в ЕС (след Хърватия) по нарастване на индекса на разходите за труд на годишна база. В сравнение с второто тримесечие на 2023 г. възнагражденията у нас са се повишили с 15,4%, докато средно за ЕС нарастването е 5,1%, коментира Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Той посочва данни, според които за последните шест години в региона на Централна и Източна Европа възнагражденията са нараснали с 80%, а България е на трето място, след Литва и Унгария, с близо 97 на сто. За същия период средно в ЕС разходите за труд нарастват с 24,7%, или четири пъти по-бавно от България, в Германия с 21%, във Франция с 18%, в Италия с 12%.
Според Богданов тази тенденция ще продължи, защото дори след това удвояване на заплатите за последните шест години средните почасови разходи за труд в България са близо 4 пъти по-ниски спрямо средните в ЕС.
Един от двигателите за вдигането на доходите е минималната заплата. Тя вече се определя според формула в Кодекса на труда - размерът <210> трябва да е 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Така за 2025 г. минималното възнаграждение се вдига от 933 на 1077 лева.
Това предизвика гнева на работодателите, а чуждите инвеститори се оправдават с увеличените разходи за труд като причина да напуснат България:
"Високите производствени разходи в България, особено нарастващите разходи за труд, се отразиха негативно на способността на компанията да възлага нови проекти за серийно производство на кабелни комплекти към българските си локации", пише в съобщението на "СЕ Борднетце - България" ЕООД, където до края на март в Мездра ще бъдат освободени поетапно 1000 души. Заводът на същата компания в Карнобат пък ще намали капацитета си.
Неофициално се говори, че производството може да бъде преместено в Молдова, където минималната работна заплата е под 500 лв., или в Румъния -там обаче минималното възнаграждение е 3700 леи, или 1454,44 лв.
Но увеличените разходи за труд не са единствената причина за бягството на инвеститорите.
На второ място мениджърите
се жалват от липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка.
„Значителното увеличение на разходите за заплати правят неефективно производството на кабелни снопове, което е до голяма степен ръчно. И макар че инвеститорите в региона не са толкова много, работната ръка също не достига, най-вече защото хората търсят заетост в други градове или държави“, посочват от "Леони България" в Плевен, където без работа ще останат 1300 души.
Тук работата до голяма степен зависи от поръчките - като има такива, те трябва да се изпълнят в определен срок и затова се налага да се назначат допълнително служители. Липсата на квалифицирана работна ръка се оказва пречка.
Лъчезар Богданов е категоричен, че при намаляващо и застаряващо население и при непоправимо слаби образователни резултати „натискът за увеличение на заплатите неминуемо подкопава конкурентоспособността“. Той вижда единственото решение в по-висока производителност. Тя обаче „изисква предприемаческо усилие, подкрепено от иновации и структурна трансформация чрез промяна на продукти и технологии“.
„За всичко това са нужни инвестиции - а България последните години е на дъното на региона с капиталообразуване от едва 17-18% от БВП. Те на свой ред са възможни само ако има и насочени политики за подобряване на бизнес средата и разширяване и подобряване на качеството на човешкия капитал, в т.ч. за активиране и бързо придобиване на нови умения“, е коментарът на икономиста.
Но за затварянето на предприятия у нас има и външни фактори - кризата в европейската индустрия и по-специално - в автомобилния сектор в Германия.
Това е и третата причина за отлива на инвестиции от България
Българските заводи на "СЕ Борднетце“ произвеждаха кабели за автомобилите на концерна "Фолксваген", който преживява незапомнена криза в своята история.
Ефект върху дейността на „Леони“ оказва и намаленото търсене на електрически автомобили, тъй като групата има силни позиции в производството на високоволтови кабели.
Като цяло в Европа се регистрира спад на продажбите на нови коли, за август той достигна 18% - най-ниското ниво от три години насам. 44% е спадът в общите продажби на електрически превозни средства, като за Германия той е 69%.
Причината е, че европейските производители на е-автомобили не издържат на конкуренцията на китайските и на Tesla Inc., пише "Блумбърг".
