Последните години данъчната и осигурителна политика доведоха до разкъсване на връзката между различните данъчни режими, данъчната и осигурителната тежест, като финансовият кръг не е затворен и е разпокъсан.
Това позволява фирмено данъчно оптимизиране, чрез избор на различни видове договори за „оправдаване“ на изходящи парични потоци, за да се избегне или максимално да се намали плащането на данъци и осигуровки, като същевременно може да се изнася Брутен продукт извън страната, което води и до косвени ефекти, като влошаване на пазара на труда, рехави инвестиционни решения и естествено загуба на приходи в хазната. Това се казва в анализ на КТ „Подкрепа“.
Затова от синдиката внасят предложения с цел изравняване на данъчно-осигурителната плоскост върху която се вземат икономическите решения.
Конкретните приходни мерки са:
ЗКПО (корпоративни данъци):
a. Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, с цел изравняване на подоходните данъци (сега е 5%).
b.Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 10% (сега 0%).
c. Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
d. Повишаване на ставката на данъка и при източника за доходи с източник страната от 10% на 35% към чуждестранни лица в офшорни зони за лихви, неустойки, обезщетения, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги от всякакво естество.
e. Преразглеждане на нулевите ставки на данъка върху финансови трансфери и сделките с финансови инструменти.
f. Увеличаване на данъка върху хазартните игри от 15 % на 25% – отпаднало предложение на МФ от 2024 година, както и актуализиране на данъка за съоръжение в игралните зали, който не е променян от 2014 година.
Мотиви:
Налице е различна данъчна тежест на паричните потоци, излизащи от предприятията, което кара фирмите легално да оптимизират данъчните си задължения, насочвайки парите по пътя с най-ниска данъчна тежест, като това води до съществени загуби за бюджета на страната. Стандартните форми за износ на капитали е през лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, дивиденти и ликвидационни дялове. Така не се заплащат никакви осигурителни вноски, губят се приходи от корпоративен данък, тъй като масово ставката за данъчно облагане е нула, но най-фрапираща е ставката от 10% за неустойки и обезщетения, изплащани от местно лице към офшорни фирми.
Например, ако е сключен договор между местна фирма и офшорна фирма и договорът съдържа клаузи за прилични обезщетения и неустойки при неизпълнение и договорът не е изпълнен, то самото обезщетение или неустойка, изплатено от местната на офшорната фирма ще се обложи с данък при източника с 10%. Налице е директна загуба за бюджета от преки данъци и осигурителни вноски, като същевременно се изнася брутен продукт извън страната. Косвено тези пари не участват във вътрешния оборот или ако е фиктивното изнасяне, то засилва сивия сектор в страната.
Облагането с данък при източника на авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, доходи от финансови инструменти и лихви ще намали износа на БВП и ще насочи парите към страната или към бюджета.
Изравняването на данъчно-осигурителната тежест при преките данъци е с цел обезсмисляне на икономически легалните решения за избягване плащането и на осигурителни вноски, като се отчита тежестта върху облагаемите с осигуровки доходи (22,4%).
