Тенденциите при работниците от трети страни се променят бързо.
За пет години нарастването на броя на разрешителните е четирикратно, а на българския пазар на труд работят по няколко хиляди души от държави, които в миналото са изпращали по едва няколко работника на година. Това показва анализ на Института за пазарна икономика.
На този етап обаче условията, както за голяма част от бизнеса, така и за мнозинството от работниците, не се променят фундаментално, а лицата от трети страни са само част от решението на проблема с хроничния недостиг на кадри, заедно с повишаването на производителността чрез повече инвестиции и подобряване на уменията.
Според ИПИ различните източници на данни дават разминаващи се оценки за броя хора от трети държави, които работят в България. Данни, предоставени от Агенция миграция на ИПИ по Закона за достъп до информация сочат, че през 2025 г. са издадени около 15,6 хил. разрешителни за работа, а публикации цитират Агенция по заетостта, според която броят им надхвърля 25 хиляди.
Алтернативна оценка предлага Евростат – вместо да се разглеждат годишни потоци, европейската статистическа агенция предлага данни за общия брой на разрешителните за пребиваване в края на годината. Въпреки че последните данни са налични за 2024 г., те показват ясна тенденция – докато в края на 2020 г. броят на разрешителните, в които е посочена заетост като причина за пребиваване, е бил 6,2 хил., в края на 2024 г. той достига 20, 9 хил. за граждани на трети страни. Трябва да отбележим, че това е сравнително малък дял от всички разрешителни – общо те са малко под 120 хил., като водещи са семейните и „други“ причини.
От значение е също и моментът на измерване – тъй като Евростат гледа разрешителните към 31 декември на съответната година, известен брой работници които идват в България за сезонна (краткосрочна) заетост в туризма или земеделието неизбежно ще бъдат пропуснати.
Русия заема челното място с над 3 500 работници – двойно повече в сравнение с периода преди пандемията, отчасти и благодарение на квалифицираните работници, които се преместиха в Европа след войната в Украйна. Втори са Турция (3,1 хил. работници) и Узбекистан (3 хил. работници), като Обединеното кралство (2,7 хил. работници) и Непал (1,4 хил. работници) са другите страни с над хиляда разрешителни за работа към края на 2024 година.
Узбекските и непалските работници са нови на българския пазар на труда, като през 2020 г. са издадени само 89 разрешения за лица от Узбекистан и 4 за лица от Непал.
Подобни тенденции, макар и с по-бавни темпове, се наблюдават и при работниците от Индия, Бангладеш, Виетнам и Киргизстан. Гражданите на Обединеното кралство са специален случай, тъй като преди окончателното излизане на страната от ЕС те не са били считани за работници от трети страни; данните след Брекзит показват, че броят им се е запазил относително стабилен. Същото важи и за работниците от Украйна и Северна Македония.
При всички положения, броят на работниците мигранти от трети страни остава много нисък в сравнение с общата заетост в България – дори ако допуснем, че броят им достига най-високата възможна оценка те все още представляват под 1,5% от общо 2,9 млн. заети лица.
Това означава, че те задоволяват малък дял от много високото търсене на работна сила и засега притокът на граждани на трети страни не е значима тенденция на българския пазар на труда.
Нещата изглеждат по по-различен начин на регионално или секторно ниво, тъй като медийният дискурс ясно сочи съсредоточаване на работниците мигранти в определени икономически дейности и региони, които силно разчитат на тези отрасли: хотели, ресторанти, строителство, земеделие, някои подотрасли на преработващата промишленост, посочват от ИПИ.
