Основните изводи от националното проучване „Бизнес барометър на УНСС - 2026“ са, че икономиката се движи, но се движи на много бавни скорости, а очакванията са да няма промяна в тренда.
Проучването се осъществи в края на януари, когато нямаше война в Близкия изток и рязко покачване на цените на петрола и газа. Вероятно очакванията са дори твърде оптимистични от днешна гледна точка. Това каза проф. д.н. Симеон Желев, преподавател в катедра "Маркетинг и стратегическо планиране" в УНСС, в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Дори през януари очакванията не бяха особено розови. Явно негативно влияние оказва политическата нестабилност в страната и липсата на устойчив управление. Вторият фактор е войната в Украйна, вследствие на която ресурсната обезпеченост на Европа бе занижена. Това са двата основни фактора.
Българският бизнес според неговата себеоценка стои добре. С други думи, бизнесът казва, че има капацитет. Това, което го притиска, е намирането на качествена работна ръка. „Много съществено е, че според оценките на бизнеса регулаторната рамка е репресираща и потискаща. Държавата не подпомага, а по-скоро пречи“, коментира гостът.
Според събеседника субективна страна на икономиката е много важна, защото определяме поведението си спрямо очакванията ни. В предишни години като основна пречка през бизнеса се открояваше корупцията, а сега сред първите фактори са административни и бюрократични бариери, намиране на качествена работна сила, нелоялна конкуренция и данъчната и осигурителна тежест.
Бизнесът търси кадри, които искат да се учат и развиват, да мислят критически по сложни въпроси и да уважават опита.
„Трябва да се върнем към старите идеи, че работата на образователните институции е и да възпитава. Конфликтът между генерациите се превръща във все по-голям проблем“, обясни проф. Желев. Трудно могат да бъдат запълнени липси, свързани с ценности, ако те се появят в първите години на образованието.
Новият Институт за изкуствен интелект в икономиката към УНСС ще се занимава в три направления. Първото е прилагането на изкуствения интелект в сферата на образованието.
Тук големият въпрос е къде е допустими и къде не е допустимо да се прилага. Вече има много лоши примери за употребата на AI при изпитите. Например, когато се изпитва без контрол върху средата, това води до злоупотреби.
„Второто направление е свързано с употребата на изкуствен интелект в бизнеса, а третото – в публичния сектор“, сподели гостът.
