Агенцията по заетостта преустанови окончателно приема на документи на хартиен носител за регистрация на краткосрочна сезонна заетост на граждани от трети страни.
Всички заявления на работодатели вече се подават изцяло по електронен път, като мярката е отговор на масови опити за заобикаляне на правилата на трудовия пазар.
Административната реформа, която вече е в ход, цели да ограничи черния сектор при вноса на работна ръка у нас. Според институцията, през последните месеци са отчетени сериозни индикации за нарушения.
"Това се налага заради зачестили сигнали, постъпващи както от граждани, така и от правоохранителни органи, за злоупотреби с разрешителни за работа", уточниха от пресцентъра на Агенцията по заетостта.
Очакванията са, че пълната дигитализация не само ще освети процеса, но и ще позволи автоматизирано кръстосване на данните чрез Националната база данни на пазара на труда. Това на практика изключва възможността за човешка грешка или манипулация при въвеждането на хартиените досиета.
От 14 април работодателите, които желаят да наемат чужденци за период до 90 дни, са длъжни да използват единствено Системата за сигурно електронно връчване или държавната Платформа за производство за издаване на разрешения за пребиваване и работа.
Всички декларации трябва да бъдат подписани с валиден електронен подпис от управителя на фирмата или от изрично упълномощено лице. Освен затягане на контрола, новият режим реално ще облекчи коректния бизнес, тъй като премахва нуждата от физическо разнасяне на папки и спестява разходите за куриерски услуги между различните градове и столицата.
Официалната статистика показва огромния интерес към вноса на кадри от чужбина. Само от началото на 2026 година Агенцията по заетостта е допуснала до българския пазар общо 21 570 граждани на трети държави.
От тях близо 13 500 души са именно сезонни работници. Динамиката в сектора налага бърза обработка на данните – до момента експертите на ведомството са разгледали над 2200 заявления за сезонна заетост, като краткосрочна регистрация вече са получили над 10 100 чужденци.
Очаква се през 2026 г. около 165 000 милионери да сменят държавата си на пребиваване в търсене на сигурност, което е рекордно число, откакто следим бизнеса с луксозни имоти, каза на пресконференция Весела Илиева, управляващ партньор в "Юник Естейтс" (Unique Estates).
България все още обаче не е позната дестинация за световните милионери и не е включена в плановете за масова миграция на богатство за 2026 г., посочи експертът.
"Юник Естейтс" представи глобален анализ на марката за луксозни недвижими имоти "Кристи'с Интернешънъл Риъл Истейт" (Christie's International Real Estate) и очакванията за развитието на пазара през 2026 г.
По думите на Илиева за разлика от миналото, когато богатите клиенти са избирали една основна дестинация, сега те се стремят да притежават имоти в няколко различни държави и континенти. Това им осигурява гъвкавост и мобилност при спешна нужда от преместване на бизнеса или семейството.
Тя обясни причините за миграцията с търсенето на сигурност (Safe Haven). Основният двигател вече не е ниското данъчно облагане, което е било водещо преди 10 години, а търсенето на сигурност и стабилност в условия на геополитически турбуленции, допълни Илиева.
По думите й войната в Украйна, напрежението в Близкия изток и нестабилността в части от Азия и Африка карат инвеститорите да търсят „острови на спасението“. Водещи критерии при избора на нова държава са нивото на здравеопазването, образованието и възможността за свободно разполагане с капитали.
Илиева посочи, че макар Европа да е по-скъпа и регулирана дестинация, тя отново става привлекателна заради своята предвидимост и сигурност в сравнение с нови пазари като Дубай, където геополитическият риск се усеща по-силно.
Илиева изтъкна, че за първи път България присъства в глобалните анализи на Christie’s International Real Estate като разпознаваема и сигурна дестинация за живот и инвестиции. Сред конкурентните предимства на страна ни са липсата на данъците „богатство“ и „наследство“ при преки наследници, липсата на административен „таван“ върху наемите и по-свободен режим за притежание на няколко жилища.
Същевременно на пресконференцията бе отчетено, че държави като Гърция и Кипър привличат значителни инвестиции чрез програми като „Златна виза“, каквато в България практически липсва или не функционира ефективно за привличане на този сегмент.
Страната предлага ниски лихви по ипотечните кредити и евтин ресурс, което обаче не е достатъчно само по себе си да привлече най-богатите, посочи Илиева. Сред основните пречки за привличане в България на семейства с големи възможности е липсата на високо качество в здравеопазването и образованието.
