• Бежанците от Украйна не се настаняват в лагери, защото влизат в България легално.
• Бягащите от конфликтите в Близкия изток влизат в България нелегално и подлежат на задържане, докато тече процедурата за предоставяне на закрила.
• Мащабът на настоящата бежанска криза е в пъти по-голям, в сравнение с бежанския поток в периода 2013-2015 г.
“Задавате ли си въпроса, защо бежанците от Ирак, Либия, Афганистан, Сирия се държат в лагери, а бежанците от Украйна са толкова добре обгрижвани от европейския елит???”
Думите са на потребител във Фейсбук. Социалните мрежи изобилстват от подобни коментари, които сравняват отношението към бежанците от Украйна и към тези от други региони. В действителност има съществени разлики както в статута на бежанците от Украйна, така и в мащаба на бежанската вълна, в сравнение с тази от 2013-2015 г.
Как бежанците от Украйна влизат в България
От 2017 г. всички украински граждани имат право да пребивават до 90 дни на територията на Европейския съюз (ЕС) само с документ за самоличност и без необходимост от виза. Ето защо, когато на 24 февруари Русия нахлу в Украйна, всеки украинец, необхванат от обявената военна мобилизация, можеше да потърси убежище в страните от ЕС, без да е нужно дори да подава документи за предоставяне на закрила. Няма легална причина тези хора да бъдат насилствено задържани от българските власти в бежански лагери.
Засиленият миграционен поток от Украйна към държавите от ЕС стана причина Съветът на Европейския съюз да активира за първи път директива от 2001 г. за предоставяне на статут на временна закрила. Статутът се предоставя на граждани на Украйна за срок от една година в рамките на ЕС. По този начин за ограничен период от време те имат почти същите права като тези на гражданите на съответната държава-домакин.
Как бежанците от Близкия изток влизат в България
Маршрутът на бежанците от Близкия изток до България минава най-често през Турция. Докато за бежанците от Украйна има осигурен легален път, по който те да влязат на наша територия, то за търсещите убежище от Близкия изток такъв вариант почти не съществува. Гражданите от Афганистан, Сирия, Ирак, Пакистан и други трябва да разполагат с виза. Съществуването на активен военен конфликт и несигурната политическа обстановка в тези държави обаче правят издаването на виза, а оттам и наличието на легален път за влизане в България, невъзможно.
Така бягащите от войната попадат в правен вакуум, защото без виза те няма как да преминат легално граничните пунктове и да влязат на българска територия, откъдето да поискат закрила. Няма и осигурени условия кандидатстването за закрила у нас да се случи още на турска територия.
Влезли на българска територия, без да преминат през Гранични контролно-пропускателните пунктове на България (ГКПП), бежанците се превръщат в “нелегални” и подлежат на задържане от полицията. Ако бъдат хванати и се установи, че не разполагат с документи, започва процедура по тяхното идентифициране. Хората се отвеждат в т.нар. Специални домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), които са затворени и се управляват от Министерството на вътрешните работи (МВР).
“В тези центрове хората не могат да бъдат настанявани за никакви други цели – нито за закрила, нито за подслон, нито за осигуряване на храна“, казва адвокатът по бежанско право Диляна Гитева.
Когато бъде изяснена самоличността на чужденците, те имат право да кандидатстват пред Държавната агенция за бежанците (ДАБ) за международна закрила, която да им даде право да се движат свободно у нас, да работят, учат и пр. Такава процедура обикновено трае месеци.
През това време, ако нямат къде другаде да отидат, мигрантите изчакват решението на ДАБ дали получават закрила или не в центрове за бежанци – т.нар. “лагери”, за които пишат потребителите във Фейсбук. В тези центрове обаче се настаняват единствено хора, които са в процес на кандидатстване за статут.
“След като получат закрила, бежанците следва сами да намерят място за живеене и да си плащат наема”, обяснява Гитева. В случай, че ДАБ откаже да предостави статут, лицето подлежи на депортация в държавата си на произход.
Поради тази разлика в статута и процедурите украинските граждани не биват настанявани в центрове, подобно на хората от други региони – те получават статут на временна закрила почти автоматично още с пристигането си у нас.
Настоящата бежанската вълна е в пъти по-голяма от предишната
Данните на ДАБ показват, че по време на бежанската вълна в периода 2013-2015 г., предизвикана от конфликтите в Близкия изток, в България са потърсили закрила 39 хиляди души, от които само 15 хиляди са получили статут. Останалите са били екстрадирани в своите държавите на произход.
За сравнение, от началото на войната в Украйна през февруари т.г. статут на временна закрила са получили близо 150 хил. украинци. От тях 51 хиляди са трайно установени в България. Заради това, както и заради различните възможности за закрила, които имат хората от Близкия изток и Украйна, сравнението между двете бежански кризи е неточно и предизвиква спекулации.
Проверено:
Бежанците от Украйна не се настаняват в лагери, защото влизат в България легално. Те получават статут на временна закрила, който в продължение на една година им дава почти същите права, както на гражданите на приемащите държави от ЕС. Бягащите от конфликтите в Близкия изток влизат в България нелегално и подлежат на задържане, докато тече процедурата за предоставяне на закрила.
