Бургазлийката Ивелина Василева е един от най- успешните министри в кабинета “Борисов 2“
Може би трябва да мине известно време, за да се даде реална оценка за свършеното в едно от най- успешните министерства, това на МОСВ. Като че ли най- лесно ще бъде за общините и туристическия бранш, които реално усетиха ползата от работата на това министерство.
Няколко акцента, които не можем да пренебрегнем, дори и да не ни харесва правителството на ГЕРБ.
• Размразмразени бяха спрените плащания по ОПОС: Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ мина през много трудности и драматични обрати. Плащанията бяха замразени в края на 2013г. в мандата на кабинета „Орешарски“ заради проблеми при провеждане на обществените поръчки и смяната на методологията. С писмо от 12 ноември 2014 г. Европейската комисия информира България, че плащанията по ОПОС се възобновяват. Това беше в резултат на възстановеното доверие и диалог с ЕК и предприетите мерки за подобряване на контрола.
• Инвестиране в здравето на 5 млн. души с изградени 51 пречиствателни станции и 18 депа. Построени бяха шест подземни магистрали – 2500 км нова ВиК мрежа: Въпреки забавянето вече са приключили 198 строителни договора на стойност 3,344 млрд. лв. 2015-а беше годината с бум на строителството. Общините и строителния бизнес подходиха отговорно и не спряха работа по важни проекти, въпреки спряната ОПОС. В резултат бяха изградени над 2500 км ВиК мрежа, което се равнява на над шест пъти дължината на магистрала „Тракия“ – т.е. изградени са 6 подземни магистрали. Както и 50 пречиствателни станции за отпадъчни води. Това гарантира по-добра услуга за населението, опазване на природата и по-добри условия за бизнес. Изградени са 18 модерни регионални системи за управление на отпадъците, които обслужват 70 общини с повече от 3,5 млн. граждани. Новите съоръжения гарантират опазване на почвите, водите и въздуха.
• Чистотата на Черно море: от общо всички инвестиции по ОПОС, по морето са вложени 350 млн. лв. за три нови пречиствателни станции – две в новите квартали на Бургас и в Созопол, както и за разширяване на капацитета на други три – в Несебър, Поморие и Варна-Акациите. По морето са изградени над 230 км канализация и 142 км водопроводи. Преди тези пречиствателни станции, всичката мръсотия се е изливала директно в морето.
• Благодарение на постигнатите успехи, в новата Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“ е договорен с ЕК същия паричен ресурс – 3,5 млрд. лв. Сектор „Води“ е отново с най-големия ресурс - 2,339 млрд. лв., с които ще бъдат изграждани пречиствателни станции и базова ВиК инфраструктура.
• Спасени от фалит са 8 общини с т.нар. фазирани проекти с 234 млн.лв. по новата ОПОС: Шумен, Враца, Видин, Раднево, Варна, Тервел Ямбол и Банско. Тези общини изпълняваха проекти за ВиК и пречиствателни станции по старата ОПОС, които бяха забавени – къде заради лоши изпълнители, къде заради недостатъчен административен капацитет в общините. Ако не бяха отпуснати тези 234 млн.лв. от МОСВ, местните власти или трябваше да ги осигурят от собствените си бюджети, или при недовършване на проектите, трябваше да върнат вече получените над 260 млн. лв. И двата варианта са катастрофа за общинските бюджети.
• Увеличени са 5 пъти глобите за замърсяване на околната среда: По изричното настояване на министър Ивелина Василева санкцията за замърсяване на околната среда беше увеличена 5 пъти през 2015 г. – от 100 000 на 500 000 лв. Промяната в Закона за опазване на околната среда беше извършена, след разлива на бензин от „Лукойл“ в бургаския квартал „Долно Езерово“. До този момент максималният размер на глобата е налаган два пъти - на „Монтюпе“ заради замърсяване на въздуха на Русе и на ВЕЦ „Луна“ за екологичната катастрофа в р. Ботуня. На 1 април т.г. на „Лукойл Нефтохим“ беше наложена глоба от 250 хил. лв. заради замърсяването на въздуха на Бургас със сероводород.
• Обсерваторията в Рожен: В периода 1 октомври 2014 – 30 септември 2016 г. ПУДООС реализира приходи от държавни такси в размер на над 119 млн. лв. и 4,2 млн. лв. от наказателни постановления, глоби и лихви. 250 000 от тях са от най-високата досега платена санкция – на „Лукойл“ заради замърсяване на въздуха на Бургас със сероводород. Парите отиват за екопроекти, сред които за спасяване на Националната астрономическа обсерватория в Рожен. Отпуснати й бяха 150 000 лв., която имаше опасност да затвори врати. ПУДООС инвестира и близо 164 млн. лв. в проекти за пречиствателни станции, ВиК и съоръжения в областта на третирането на отпадъците на 93 общини.
• 48,8 млн.лв. за саниране на 125 обекта в цялата страна: Със средства от Националния доверителен екофонд бяха изпълнени проекти за енергийна ефективност в цялата страна, които включват саниране на сгради, подмяна на дограми, изграждане на отоплителни инсталации и други. Бенефициенти са общини, МВР-Велико Търново, БАН- Институт по оптически материали и технологии, Техническия университет – София и други.
• Замразена бе наказателна процедура срещу България в областта на отпадъците: Благодарение на усилията на МОСВ и сериозния напредък на страната ни, през 2015 г. беше замразена наказателната процедура срещу България в областта на отпадъците. Тя бе стартирана през 2012 г. заради неизпълнение на Директивата за управление на отпадъците. През м.г. бяха закрити 54 стари депа. С проект на Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.“ се извърши рекултивация на още 38. Сега със средства от Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/ започва закриването и рекултивацията на общинските сметища, които са обект на наказателната процедура. Със средства на предприятието вече се строи първа клетка на регионалното депо на Пазарджик. Ще бъде доизградено и депото на Разлог, което ще обслужва 4 общини. То беше започнато в предишния програмен период на ОПОС, но поради организационни неуредици не беше завършено в срок.
• Единен орган пое контрола върху язовирите С промени в Закона за водите, инициирани от МОСВ през 2015 г., бе създаден единен орган за контрол на техническото състояние на язовирите. Това е Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която от 1 януари 2016 г. носи отговорност за безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, както и за извеждането им от експлоатация до възстановяване на тяхната изправност.
