Злоупотребите няма да спрат, ако не бъде премахната една основна причина за незаконните сечи – политическите протекции. По този начин се елиминира ползата от технологични нововъведения като GPS-устройствата на камионите, видеонаблюдението и контролните пластини,предупреждават от WWF.
По данни на международната природозащитна организация WWF, незаконният дърводобив в България е между 10 и 25% от общия добив, което формира сенчест бизнес за близо 100 милиона лева. Освен че ощетяват държавния бюджет, незаконните сечи дългосрочно лишават цели региони от гора и от питейна вода, докато привилегировани фирми трупат огромни печалби. Заради все по-доброто сътрудничество между граждански организации и държавни институции, както и заради все по-големите възможности за граждански контрол върху злоупотребите в горите, България има шанс да спре незаконните сечи до 2020 година, посочва Александър Дунчев от WWF.
Тъй като темата за унищожаването на горите е болезнено актуална, гражданите настояват за решения и подават сигнали за нарушения. Инструментите, които WWF създаде, в комбинация с информацията, предоставена от институциите, е достатъчна всеки свидетел на сеч да прецени дали да изиска проверка за престъпление на телефон 112.
WWF предлага конкретни стъпки за граждани и институции, които да прекратят големите загуби за България от унищожаването на ценни гори:
Потърсете табела, обозначаваща сечище. Тя информира за територията, в която се извършва добивът на дървесина. Показва също собствеността на гората, разрешението за сеч, датата на издаване и изпълнителя.
Сравнете интензивността на сечта. Съотношението на маркираните за сеч дървета спрямо общия брой дървета в гората е важен индикатор за незаконна сеч. В младата гора покритието на короните на дърветата не трябва да пада под 70%, като дърветата се отсичат равномерно. Ако на единица площ (например 1000 м2) са отсечени всеки 5 от 10 дървета, може да се предположи, че има нарушение (освен ако не са отсечени предимно най-тънките дървета).
Проверете за контролна горска марка, поставена по регламентиран начин. Марката се поставя на две места с видим знак, оцветен различно от червен и зелен цвят (често, но не задължително, цветът е син). Знакът е на височина 130 см на ствола на дървото и в основата на дървета( с диаметър над 18 см), за да остане видима след изсичането му. Марката, която е в в основата на дървото, е шестоъгълен печат, показващ номера на контролната горска марка. Дънера на вече установена от горските служители незаконна сеч се маркира с червен знак и не е нужно сигнализиране.
Използвайте мобилния си телефон. Намерете локацията си с помощта на картата на старите гори на WWF: http://gis.wwf.bg/forests/ (проверете къде точно сте с функцията "местоположение" или "location" на телефона). Така получавате данните за гората, в която се намирате: номер, площ, дървесен вид, възраст и запас. Направете проверка в регистъра на ИАГ (http://iag.bg) за позволително за сеч по номера на гората. Разрешителното в регистъра трябва да е с дата, обем, изпълнител и дървесен вид.
Ако има разминавания или фалшива маркировка, подайте сигнал за потенциално нарушение на телефон 112. Може да сигнализирате и за допълнителна проверка до офиса на регионалната дирекция по горите (http://www.iag.bg/struct/lang/1/type/R/unit_index).
Въпреки все по-доброто сътрудничество между институции и граждани, все по-голямата прозрачност при разследвания и все по-достъпните технологични средства, злоупотребите няма да спрат, ако не бъде премахната една основна причина за незаконните сечи – политическите протекции, предупреждават от WWF. Според дългогодишния опит на организацията, редовно се мултиплицира една и съща схема – фирмата сече и транспортира част от добитата дървесина незаконно, като поради протекциите не бива контролирана и санкционирана от горски служители. По този начин се елиминира ползата от технологични нововъведения като GPS-устройствата на камионите, видеонаблюдението и контролните пластини.
