За разлика от другите иглолистни дървета, които горят като факли при пожар, кедърът оцелява.

Това обясни за meduzata.com инж. Жельо Марев – зам.-директор на Югоизточно предприятие – Сливен.

Затова в последните години лесовъдите наблягат за залесяванията с кедър.

„Кедърът се оказа един много пожароустойчив вид. Въпреки че е иглолистен вид. Аз наблюдавах в района на Харманли, а сега и в Ямбол. Преди 30 години там са залесявани култури от чер бор и там мозаечно е вкарван атласки кедър. Огънят е минал през културите – боровете са изгорели като факли, кедърът – добре опърлен, но се възстанови“, сподели инж Марев.

Кедърът е един от капризните видове, в нашите условия той започва да се развива много рано – още края на януари започва вегетацията, а тогава горските нямат подходящо време да работят на терен и да залесяват.

Това ги принуждава да започнат да произвеждат фиданките със закрита коренова система – в контейнери. 

През миналата година ЮИДП произвежда около 60 хиляди фиданки в контейнери, които се развиват много добре.

Тази култура я има в района на Карнобат, Елхово, Ямбол, Свиленград.

Ето какво разказа инж. Жельо Марев:

По този въпрос аз разговарях с лесовъдите доц. д-р Мария Брощилова и доц. д-р Костадин Брощилов и те имат една много интересна разработка – как реагира атлаският кедър в естествените си месторастения – това са Атласките планини в Тунис и Алжир. 

Оказва се, че ежегодно там пастирите опожаряват всички площи, където расте кедър, за да може отдолу да израсте трева. Като се вдигне температурата, тогава се разтварят и шишарките. Това е една особеност за кедрите, ча ако няма такава висока темпетарура – шишарките не се разтварят и няма развиване на семена. Това е и тенхологията, която се прилага – нагряват шишарките на 55 градуса и тогава те се отварят.

Наблюдават, че няма поражения от огъня върху самите дървета.

Кедърът има много дебела кора. И в самата кора се съдържат в торбички не смоли, както е при другите иглолистни, а вещества, които го предпазват от огъня.

Затова ние не можем да не използваме кедъра за залесяване. Има месторастения, които са ерозирали, слаби, каменисти, бедни почви – там, където основно ще растат такива видове. Дъбовете искат богати почви и създаването на култури от дъбове е много трудна работа.

Нашите хора през 50-те години са започнали да създават гори от дъбове, но са се натъкнали на много трудности и са спрели. Преминали са изцяло на борове, които се вкореняват много бързо, дават голям прираст, бърз растеж.

Но пък са пожароопасни и податливи на болести.

ОЧАКВАЙТЕ ИНТЕРВЮ С ИНЖ. ЖЕЛЬО МАРЕВ

Текст: meduzata.com