От началото на 2020 г. най-много незаконна дървесина е хваната в Ловешко, казва в интервю за "Монитор" изп. директор на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ)

***

Инж. Мирослав Маринов е роден на 13 май 1979 г. в гр. Сливен.

Магистър е по горско стопанство, специализация „Ловно и рибно стопанство”, и по международни икономически отношения и международен бизнес.

Започва работа през 2005 г. в община Сливен

Преминава през всички ръководни позиции в ДГС - Сливен.

Като директор на РДГ-Сливен е отговарял за контрола в горите в Сливенска и Ямболска област

Ръководил е държавните горски стопанства Стара река, Твърдица и Тича.

Потомствен лесовъд.

От май 2019 г. е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите.

***

- Г-н Маринов, наскоро българските стари гори спечелиха вота на европейските граждани за забележителни достижения в управлението и опазването по „Натура 2000". Каква част от нашите гори са в тази мрежа на ЕС от защитени природни обекти?

- Наградата на европейските граждани за забележителни достижения в управлението и опазването по „Натура 2000" е важна за нас по две причини. Преди всичко това е оценка и то от най-независимото и безпристрастно жури, каквото е публиката, на това, което е направено в посока на опазване на едни от най-ценните местообитания на територията на България, респективно и на Европа. 

Около 50% от българските гори са включени в мрежата Натура 2000, а 63% от горите в Натура 2000 са класифицирани като природни местообитания от значение за европейската общност. Така че вотът на европейските граждани означава, че положените от нас усилия са оценени достойно. 

От друга страна тази награда е изключително ценна като показател на съвместните усилия на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), държавните горски и ловни стопанства и природозащитните организации, които работят заедно за осъществяване на обща цел.

- Колко са старите гори в страната?

- Процесът за законовата защита на вековните гори започна през 2016 г. с обособяването на 110 хил. ха държавни гори за „Гори във фаза на старост“ в Натура 2000, което практически означава удвояване на съществуващите в страната резервати. 

Но всъщност този процес е резултат от положените усилия на лесовъдите в нашата страна, още от преди 100 години с обявяването на първите резервати в България. С продължаващия процес на горска сертификация в страната площта на тези гори продължава да нараства и в общински и в частни горски територии. Старите гори са основно дъб, габър и бук.

-За последните години с колко се е увеличила или намалила площта на горите у нас? Има ли зони, където да има обезлесяване по естествени причини или заради изсичане?

- България разполага с едни от най-добре съхранените и стопанисвани гори в Европа. След 1970-та година те не само се нарастват по площ, но се и подобрява и тяхното качество. Само за последните 15 години увеличението на горските територии е с около 2 млн. дка. Нараства и средната възраст на горите - от 49 на 57 години. Това са трайни тенденции, които се доказват както с ежегодната инвентаризация на горските територии, която ИАГ възлага, така и с годишния анализ на състоянието на горските ресурси. 

За горските територии, които по някаква причина са обезлесени, се предприемат своевременни действия за тяхното естествено или изкуствено възобновяване. Такива лесовъдски системи и режими се прилагат след пожари, след санитарна сеч, следствие на нападения на вредители или природни бедствия.

През 2020 г. освободените площи, следствие на нападение от корояди и природни бедствия са над 700 ха. Най-много са на територията на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, РДГ Благоевград и РДГ Смолян. 

В освободените площи се наблюдава естествено възобновяване с местни, широколистни и иглолистни дървесни и храстови видове, като на места е предвидено подпомагане на естественото възобновяване. Където няма такова е предвидено залесяване.

- Какво е положението сега с корояда и другите вредители?

- Наблюдаваме затихваща тенденция при нападението на корояди, която се дължи на бързото и навременно усвояване на увредените гори и взетите мерки за ограничаване на повредите и възстановяване на засегнатите площи. Към момента увредените от корояди площи са 10 пъти по-малко спрямо 2018 г. и са около 2000 ха. 

Лесозащитните станции по горите извършват непрекъснато наблюдение за плътността на популациите и за развитието и разпространението на основните болести и насекомни вредители в горите. Под внимание са видовете дъбова коритуха, гъботворка, борова процесионка и ръждива оса.

- В кои райони на страната бракониерската сеч е най-голяма? От началото на годината колко са хванатите кражби на дървесина?

- От началото на годината служителите на ИАГ сме извършили общо над 370 000 проверки по спазване изискванията на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии и др. В хода на извършените проверки са установени над 12 000 нарушения на гореописаната нормативна уредба, от които с известен извършител са над 8200. 

За констатациите, при които имаме съмнения за извършено престъпление, своевременно се уведомява компетентната прокуратура. Съставените актове за установени административни нарушения (АУАН) са над 7000, повечето от които за незаконна сеч, незаконен транспорт, незаконно съхранение, незаконно разпореждане с дървесина. До края на октомври са установени над 10 000 куб. м дървесина предмет на незаконна дейност. 

През 2019 г. със съставените актове за установени административни нарушения, е установена общо отсечена незаконна дървесина в размер на 18 451 плътни кубически метра, която сравнена с установената през 2016 г. е намаляла със 7 731 куб. м. Освен рутинни проверки, горските служители реагират ежедневно на подадени сигнали от страна на граждани. 

В същото време публичността на информационната система за издаване на превозни билети дава възможност за осъществяване на непрекъснат граждански контрол. През настоящата година от регионалните дирекции по горите, най-много дървесина - предмет на незаконна дейност е установена в района на дейност на РДГ Ловеч - 514.5 куб. м., РДГ София с 488.5 куб. м., и РДГ Велико Търново с 224 куб. м.

Незаконните посегателства над горите, особено в активния отоплителен сезон, са най-често около населени места и райони с компактни групи от население, характеризиращо се с високо ниво на безработица и ниско ниво на образованост.