Преди 100 години: Как бе създаден агрономо-лесовъден факултет

През 2025 г. се навършват 100 години от създаването на висшето лесотехническо образование в България.

Реализацията на това начинание се оказва трудно и изпълнено с препятствия.

Стопанисването на горските ресурси след Освобождението е се сблъсква с различни проблеми. Един от най-важните е липсата на квалифицирани кадри, а това е давало негативно отражение върху цялостния стопански живот на страната. Ерозираните пасища водят до западане на скотовъдството, населението обеднява, зачестяват природните бедствия. Обезлесените склонове подсилват пораженията от периодичните порои. Потоци от кал и камъни са засипвали улици, къщи, ниви и пътища, гине добитък, има и човешки жертви. 

Първите стъпки за обучение на кадри в областта на горското стопанство започват с откриването на училища за горски стражари в Чамкория (Боровец) през 1896 г. и Велинград през 1911 г., а през 1919 г. започва обучението в средното техническо училище в София. 

Негови възпитаници са бъдещите доценти и професори Тодор Димитров, Димитър Стефанов, Асен Биолчев, Стоичко Христов, Иван Добринов, Димитър Велков, Михаил Петров и др. Още в края на XIX век се появяват и първите публикации за необходимостта от специалисти с висше лесовъдско образование. 

Започва кампания, която е израз на борбата на българските лесовъди против унищожаването на горите. Тя се усилва с назначаването на служба в горите на завърналите се от чужбина дипломирани лесовъди. Стефан Дончов (1855–1930) е първият българин с висше лесовъдско образование, учил в Хърватско и Прусия. За пионер на българското лесовъдство се счита Стоян Брънчев (1864–1940), завършил лесовъдство в Мюнхен и станал първият наш лесовъд, заел висока държавна служба. Процесът е активизиран и от приетите тогава закони за горите (1883, 1889, 1897, 1904, 1922 г.).

Настойчиви мнения за разкриване на лесовъдска специалност се поддържат от Дружеството на лесовъдите, Министерството на земеделието и държавните имоти (МЗДИ), радетели на гората и природозащитници. Като неколкократен министър на МЗДИ и влиятелен държавник в онези години постоянна подкрепа оказва и Димитър Христов. 

С издаването на Указ № 145 през 1921 г., които изменя и допълва действащия Закон за народното просвещение се реализира идеята за създаване Горска академия с 3-годишен курс на обучение, взето е и решение за създаване на Лесовъден факултет към Софийския университет (СУ). Липсата на средства осуетява изпълнението на тази идея, но през 1923 г. към Агрономическия факултет (създаден 1921 г.) на Софийския университет се поставят основите на академичното лесовъдско образование, като се открива катедра „Частно лесовъдство”.

На 28.01.1925 г. с решение на Академичния съвет на Софийския университет се основава Лесовъден отдел към Агрономическия факултет и датата се приема за начална на висшето лесотехническо образование у нас. Изключително важна е била ролята на проф. Янаки Моллов (по-късно академик) като министър на МЗДИ. Той се среща с комисията към СУ (Ректора и деканите на Физико-математическия и Агрономическия факултет), предлага съдействие за осигуряване на бюджетни средства за материална база и преподавателски кадри. 

С негова заповед през февруари 1925 г. се разпорежда финансиране за Лесовъдния отдел и Агрономическия факултет.

За първи път новото име – Агрономо-лесовъден факултет към Софийския университет, се среща официално в Указ № 287 от 07.09.1925 г., с който се регламентират условията за постъпване на студентите. По-късно се учредяват специализираните катедри – „Лесоустройство и горска таксация” (1927), начело с доц. Темелко Иванчев, „Лесоползване” (1930), с ръководител доц. Васил Стоянов, и „Общо лесовъдство” (1931) с доц. Методи Русков.