
Биосферен резерват УЗУНБУДЖАК – гордостта на ДПП „Странджа“ и Община Малко Търново съвсем скоро навършва своята 69-годишншна. А днес ние отбелязваме Международния ден на биосферните резервати с Ден на отворените врати в посетителския център на Парк „Странджа“ в гр. Малко Търново. Възпитаниците на ОУ "Петко Рачев Славейков"- Бургас посетиха града и потънаха в дебрите на най-големия от 5-те резервата на парковата дирекция.
Те научиха за видовото разнообразие на парка – флора и фауна, за което се постараха директорът на ДПП „Странджа“ Невен Каравасилев и биологът Милен Рашков. В града директорът на музейния комплекс в Малко Търново Мариета Филчева показа на четвъртокласниците поминъка на странджанци, както в миналото така и днес.
Узунбуджак е най-големият от петте резервата, намиращи се в границите на Природен парк „Странджа”. Площта от 2661,3 ha му отрежда шестото място по големина сред всички български резервати.
Създаден е с цел опазване на вековни широколистни смесени гори от дъб (Quercus sp.) и източен бук (Fagus orientalis), „Узунбуджак” се намира непосредствено до границата с Република Турция, на територия обхваната от един от най-големите меандри на граничната река Резовска. Оттам идва и името на резервата (от турски: „узун” – дълъг и "буджак" – завой на река, меандър). Другото название, с което резерватът е известен – „Лопушна”, идва от името на друга, по-малка река протичаща в непосредствена близост – р. Лопушница.
Самата тя се нарича така пък поради растящото по долината ѝ растение, наречено източен лопух (Trachystemon orientalis). Този вид участва във формирането на вечнозеления подлес в горите на резервата, наред с още няколко растения като странджанската зеленика (Rhododendron ponticum), чашковидната звъника (Hypericum calycinum), странджанското бясно дърво (Daphne pontica), колхидският джел (Ilex colchica) и др.
Всички те се отнасят към т. нар. терциерни реликти, оцелели до наши дни единствено в Странджа (лопухът – и в Източна Стара планина) още от времето на топлия и влажен геологичен период Терциер, предхождащ последната ледникова епоха в Европа. Това са и единствените места, където можете да наблюдавате тези видове растения в ЕС.
През 1977 г. "Узунбуджак" придобива статут на биосферен резерват по програмата на ЮНЕСКО "Човек и биосфера", в частта по опазване на естествените екосистеми и съдържащия се в тях генетичен фонд. Този негов статус остава до 2017 г., когато на територията му и околните райони в границите на Община Малко Търново е обявен биосферен парк със същото име, съгласно постановките на Севилската стратегия за биосферните резервати от 1995 г.
Според последната, строгият резерватен режим в биосферните паркове е съсредоточен само в определени части от тяхната територия, където се забраняват всякакви дейности с изключение на посещения с научни и образователни цели и то единствено по маркирани пътеки и след съгласуване с Министерството на околната среда и водите.





