На 3 декември 2025 г. се навършват 44 години от създаването на Резерват “Витаново” – един от общо петте резервата в границите на Природен парк “Странджа”. Той е обявен съгласно Заповед №1113 от 03.12.1981 г. на Комитета за опазване на природната среда (КОПС) при Министерския съвет.
Целта за обявяването му е запазването на типична за Странджа екосистема, с участието на т. нар. южноевксинска (южно-черноморска) растителност.
Отстоящ на 6 km западно от Малко Търново и на 3 km южно от с. Бръшлян, Резерват “Витаново” е вторият по големина (площ: 1106.07 ha) в Природен парк “Странджа”. Той е най-високо разположен сред петте резервата в границите на парка – намира се на средна надморска височина около 400–600 m.
Средната възраст на горите в Резерват "Витаново" е 80–110 г. Тук са установени 462 вида висши растения. Най-добре представен в резервата е източният бук (Fagus orientalis). Тук се опазват най-представителните за Странджа образци на правостъбления витановски бук, много от които са с внушителни размери.
Други видове дървета в резервата са дъбовете – цер (Quercus cerris), благун (Q. frainetto) и източен горун (Q. polycarpa). Тук се срещат и представители на т. нар. терциерни реликти – видове растения, оцелели до наши дни от времето на влажния и топъл период Терциер преди 65–1,6 млн. г. Такива са лавровишнята (Laurocerasus officinalis), странджанското бясно дърво (Daphne pontica), колхидският джел (Ilex colchica).
За последния, именно в Резерват “Витаново” е установена изключително рядката негова форма с жълти плодове (основният цвят на плодовете при джела са червени), открита през 2018 г. от доайена на лесовъдското движение в Странджа и един от радетелите за създаването на Природния парк – доц. д-р инж. Дико Патронов.
Сред животните, в резерват "Витаново" се опазват някои видове птици, които са тясно свързани със старите гори, като полубеловратата и червеногушата мухоловка (Ficedula semitorquata, F. parva). Тук са разпространени и общо 9 от десетте вида български кълвачи. Характерни за района видове земноводни и влечуги са кафявата крастава жаба (Bufo bufo), медянката (Coronella austriaca) и др.
Сред бозайниците се срещат някои видове прилепи, благороден елен, чакал, вълк и др. Навремето са се срещали и мечки, откъдето идват и названията на някои местни топоними – Мечи дол, Мечовите поляни, Мечите долове и др.
На територията на резерват "Витаново" се намира и една от най-големите странджански пещери – Братановата. Името ѝ идва от думата "братан" (от турски: "разклонен"), тъй като нейните подземни галерии са разделени на множество разклонения.
Поради спелеологичната и археологичната си стойност (в нея е открито древногръцко монетно съкровище от IV в. пр.н.е., бронзова гривна и други материали от античността), Братановата пещера е била обявена през 1981 г. за Природна забележителност – вид защитена територия със собствен статут, но впоследствие, поради попадането ѝ в зона със строга резерватна защита, този неин статус отпада.
Достъпът в резерват "Витаново" при провеждане на специализиран туризъм е разрешен единствено по строго определени правила и маркирани за целта маршрути. За извършването на научни изследвания пък е необходимо специално разрешение издадено от МОСВ. Всякакви други дейности в резервата, с изключение на неговата охрана, са забранени.
