Бумът в отглеждането дойде заради щедри дотации, които обаче вече са отменени
Заради празника Хелоуин Eurostat публикува данни за производството на тикви във весела рубрика "Пакост или лакомство". Те поставят България на първо място в евросъюза за 2016 г. с произведени 130 хиляди тона тикви и кратуни на почти 12 хил. хектара, ангажирани с тази култура.
На второ и трето място са далеч по-големите като площ и население Испания и Франция, съответно с 97 хил. тона и 96 хил. тона за 2016 г., сочи информацията на Евростат. Данните са леко странни (виж таблиците), защото показват огромни разлики в добива на площ. Например Турция, която миналата година е засяла 67 хил. хектара, е произвела 138 хил. тона – т.е. почти колкото България, но на в пъти повече площи.
Превръщането на България в европейски лидер по производство на тикви всъщност не се дължи на внезапно увеличено търсене на тази продукция, а е функция от изкривеното субсидиране на земеделския сектор. От 2015 г. България започна да прилага схемата за т.нар. обвързано подпомагане, за която годишно се заделят над 230 млн. лв. Оказа се обаче, че в сектор плодове и зеленчуци могат да бъдат получавани субсидии за отделни видове продукция, надхвърлящи дори разходите за производство.
Така например през 2016 г. икономически анализ на земеделското министерство показа, че конкретно при тиквите изплащаната субсидия покрива 101% от производствените разходи, а отделно фермерът има приходи и от продажбата на продукцията.
Затова не е и изненадващо, че ръстът на площите, засети с тази култура, надхвърли внушителните над 20 000% за период от две години по данни на бившия земеделски министър Десислава Танева.
Подобен казус имаше и със зеления грах – оказа, че субсидията покрива 128% от производствените разходи, което означава, че производителят е "на плюс" дори и без да продаде стоката си.Заради въпросните изкривявания се наложи България да променя схемата за подпомагане само две години след започването й, като от 2017 г. отпадна подпомагането за тикви, грах и зелен фасул.
