Миграцията на населението е една от причините да се наблюдава висок процент на празните жилища у нас, смятат експерти.
Друг проблем, е че част от купените имоти са курортни или вилни и са придобити със стопанска цел, а за тях не се плаща данък. „Този елемент трябва да се изчисти” е мнението на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство Малина Крумова.
Наскоро вицепремиерът Валери Симеонов внесе законопроект за по-голяма данъчна тежест върху тези имоти.
„Тук става дума не само за курортните места, но и за територията на цялата страна. Един от най-големите проценти на незаети жилища е в Северозападна България. Необходимо е да бъдат изградени механизми дадена община да използва тези необитавани жилища, за да привлече млади хора при атрактивни условия. Не говоря за национализация, а за инструмент за регионално развитие. Трябва да работим активно с общините и те да имат ролята на управляващи на жилищния процес”, казва пред „24 часа” Крумова.
Появиха се коментари, че новият законопроект дава възможност за национализация на жилища. Никъде в стратегията не пише национализация. Просто се идентифицира проблема с празните жилища и се търси начин за решаването му.
Ако жилището е празно, защото човек е в чужбина, би следвало да има механизъм, по който общините и държавата да могат да го използват.
„Една от идеите, които предлагаме, е такива жилища да бъдат предоставени за управление на общината. Подчертавам - управление, а не промяна на собствеността. Възможно е собственикът да плаща по-малки данъци или да бъде освободен. Всички като граждани и собственици трябва да разберем, че собствеността е инвестиция. Всяка компания ще ви каже, че един актив трябва да работи за съответния собственик”, казва заместник-министърът на регионалното развитие.
Два са основните проблема при наличието на много необитаеми жилища. Първият е, че те не се поддържат, а това влошава енергийната ефективност на цялата сграда, а вторият е, че често не се плащат данъци.
Друг въпрос засегнат в стратегията е намесата на държавата в регулирането цените на жилищата. „МРРБ няма да се намеси директно на този пазар. Ще търсим механизми, които да предизвикат поведение на банковия или строителния сектор, което да доведе до други тенденции. Регулирането на един пазар обичайно се извършва с фискални или данъчни инструменти, но те не са единствените. Може, например да се ангажира социална отговорност на участниците на пазара”, допълва Крумова.
