Българите масово живеят в собствен дом без ипотека, в ЕС не е така ІІ

ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Българите масово притежават жилища без ипотека, живеещите в къща и апартамент са почти равен процент, а делът на хората между 25 и 34 години, които живеят с родителите си, е намалял за период от 9 години; 24 на сто смятат, че е много вероятно да срещнат трудности при плащането на комунални услуги през следващите три месеца.

Над 30% живеят в пренаселено жилище.

Това са част от изводите за България в обширен анализ за жилищното настаняване в Европа на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), цитирани от Капитал.

Жилищни разходи

Като цяло в ЕС между 2010 и 2019 г. разходите за жилища са се повишили с 8% за собствениците на жилища и с 23% за наемателите. Най-голямо процентно увеличение за наемателите (над 40%) е регистрирано в Португалия, Полша, Гърция, България, Естония и Латвия.

Цените за покупка на жилищата са се покачили от 2014 г. насам. През 2022 г. цените на имотите са започнали да намаляват, например в Дания и Нидерландия. Като цяло в ЕС се наблюдава спад от 1.4% между третото и четвъртото тримесечие на 2022 г.

Разходите за поддръжка и водоснабдяване са се увеличили между януари 2005 г. и септември 2021 г. съответно с 50% и 54%. Енергийните разходи са нараснали със 74%. Въпреки че пълното изследване на причините за това е извън обхвата на доклада, се отбелязва, че руската война срещу Украйна е изиграла ключова роля.

Колко дълго живеят европейците с родителите си

Възрастта, на която най-малко 50% от хората в ЕС са живели извън дома на родителите си, се е увеличила от 26 години през 2007 г. на 28 през 2019 г.

През 2010 г. 80% от хората между 18 и 24 години и 29% от 25- до 34-годишните в ЕС са живели с родител(и). Тези дялове са се увеличили до 83% и 31% до 2019 г.

Животът с родители е особено често срещан сред 25- до 34-годишните, които са или безработни (47%), или учат (51%), в сравнение с работещите (26%) и тези, които са икономически неактивни (предимно жени, работещи в дома или с отговорности за полагане на грижи - 20%). С родителите си най-рядко живеят младите хора с високо ниво на образование.

В 20 от 27-те държави членки повече от четирима от всеки петима на възраст от 18 до 24 години живеят с родителите си. Положението на хората на възраст от 25 до 34 години варира в по-голяма степен между страните.

Макар тези разлики да са трудни за тълкуване (например, те могат да бъдат частично обяснени от културни фактори), промените с времето са показателни. Между 2010 и 2019 г. делът на 25- до 34-годишните, живеещи с родителите си, е нараснал с 6 п.п. или повече в Белгия, Хърватия, Кипър, Гърция, Ирландия, Италия и Испания.

Жилищна несигурност

През 2020 г. и 2022 г., според електронно проучване на Eurofound за живот, работа и COVID-19, 3% от хората в ЕС са смятали, че е "много вероятно" и 3%, че е "по-скоро вероятно" да трябва да напуснат дома си през следващите три месеца, защото вече няма да могат да си го позволят.

Хората най-рядко смятат, че е (по-скоро или много) малко вероятно да се наложи да напуснат дома си в Кипър, Гърция и Португалия и най-често в Дания, Финландия и Нидерландия.

Подреждането на страните според този параметър като цяло наподобява това, произтичащо от данни за 2016 г., но относителната ситуация изглежда се е подобрила в Белгия, Чехия и Италия, докато Кипър, Латвия и Словакия са се придвижили надолу в класацията.

За България данните сочат: 69% - много малко вероятно; 16% - по-скоро малко вероятно; 8% - нито вероятно, нито малко вероятно; по 3% - по-скоро вероятно и много вероятно.

Има индикации за намалена жилищна сигурност, като по-малко хора смятат, че е много малко вероятно да трябва да напуснат жилищата си. През 2020-2022 г. 67% са мислили, че това е много малко вероятно, докато останалите не са били толкова сигурни.

Докато 19% от хората, които имат дом без ипотека, усещат известен риск от необходимост да напуснат жилището си през следващите три месеца, 32% от тези, които притежават дома си с ипотека, и 37% от наемателите на социални жилища са били по-сигурни, че има риск да напуснат квартирата си.

Интересно е обаче, че няма явна връзка между процента на собственици в дадена страна и нивото на жилищна несигурност. Много държави членки със сравнително висок процент на наематели се класират високо и по отношение на жилищната сигурност и обратно.

Данните на национално ниво показват други групи, които са изложени на особен риск от жилищна несигурност.

В България етническата принадлежност е определена като основен фактор на уязвимост, като 30% от етническите българи, 45% от турците и 60% от ромите са изложени на риск. Наемателите с неофициални договори за наем, останали незащитени от закона, също са уязвими.

***