Кога е краят на живота на панелните блокове в България?

Първите панелни блокове в България са построени в средата на 50-те години на XX век, а последните – около 1990 г. Според действащата Наредба номер 3 от юли 2004 г. проектният експлоатационен срок на жилищата, изградени от панели, е 50 години.

Спират ли да бъдат годни за живеене сградите след въпросните петдесет години е въпрос, който регулярно излиза в публичното пространство.

Във втория епизод на втория сезон на подкаста на Economic.bg „Едно наум“ търсим отговор на този и много други въпроси, свързани с панелните жилища в България. Наш гост е инж. Атанас Ангелов, председател на Управителния съвет съвет на Българската асоциация на архитектите и инженерните консултанти.

При добра поддръжка на сградата, независимо от нейната конструкция, експлоатационния срок може да бъде удължен – не казвам вечно, но с много голям срок“, казва той.

По думите му, ако бъдат премахнати факторите, които оказват негативно влияние върху връзките между панелите – като влага например, сградата практически става вечна.

Слабото място на панелните блокове са връзките между панелните. Важно е те да бъдат обследвани. В момента в България това е пропуск, но и нямаме капацитета да евакуираме населението и да го направим, така както се прави в други държави“, казва инж. Ангелов.

И описва процеса по саниране в България като просто подобряване на енергийната ефективност на сградите.

Полезното в случая е, че при санирането се предотвратяват течовете от покрива. Основните проблеми са навлизане на вода при фугите и връзките“, уточнява инж. Атанас Ангелов.

„На този етап обследването на връзките се осъществява механично“, казва инж. Ангелов и посочва, че според Наредбата, ако видимо всичко е наред, сградата се счита за годна.

Как може да се прави пълно обследване на връзките между панелите, без да е необходима евакуация на хората? Наистина ли едропанелното жилищно строителство е най-издръжливо на земетресения? И кой вид строителство е най-надежден?

***