Как се изчислява жилищната площ /видео/

Коментар на Ирина Генова, агенция за недвижими имоти Дом Инфо

Възможно ли е при една и съща квадратура, вписана в нотариалния акт, едно жилище да е по-голямо, а друго по-малко? 

Да, напълно възможно е!

В нотариалните актове след 1991 г. площта на жилището се изчислява, като се включва площта на помещенията, площта на терасите, дебелината на всички вътрешни стени, ½ от дебелината на външните стени, които граничат с други обекти в сградата или общи части и цялата дебелина на външните стени, които са на фасадите, както и на терасите. И това е само чистата жилищна площ.

Обикновено строителите включват и процента от общите части, който е вече около 15 до 20% и обявяват обща площ. Не рядко включват и севризните помещения като изби и тавани, въпреки, че по закон те не са жилищна площ.

Сега да разгледаме нотариалните актове преди 1991 г. В тях жилищната площ се изчислява като сбор на квадратурите на всички помещения, дебелината на зидовете /както обясних по-горе/ +1/4 от площта на балкони, лоджии, тераси. 

В още по-старите нотариални актове, преди 1970 г., балконите изобщо не се включваха в жилищната площ, нещо повече, ако си купувате апартамент в сграда от 20-те години, ще забележите, че се изключват стените, коридорите, тоалетната и банята. Т.е. пресмята се само светлата площ /от стена до стена/ на помещенията за обитаване.

Затова ако купувате апартамент в стара сграда и квадратурата е описана в нотариалния акт 50 кв.м, може да ви се стори като 100 квадрата, ако преди това сте гледали апартаменти в строеж.

Така на практика имаме много варианта на ценообразуване на 1 кв. м. жилищна площ: при „старото“ и при „новото строителство“.

Затова, не гледайте, моля, цената на квадратен метър, фиксирана в обявите! Елате на оглед, вижте реално какви са площите!