17 години след членството в България в ЕС съдът в Люксембург отмени ограничението граждани на съюза да придобиват земеделска земя в България. 

То трябваше да отпадне още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и в нарушение на европейското право страната ни наложи законови забрани, които станаха причина за наказателна процедура от Европейската комисия.

Решението на съда на ЕС влиза в сила незабавно и отменя пречките граждани на страни членки да купуват ниви в България.

Бариерите за купуване на земеделски земи от чужденци бяха въведени в новия чл. 3в от ЗСПЗЗ, според който „право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от пет години“, като правилото не се прилага само при наследяване по закон.

В решението си от четвъртък Съдът на ЕС постанови, че „чл. 63 от ДФЕС (Договора за функциониране на ЕС – бел. ред.) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на правото на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от пет години в тази държава членка“.

Пет години след присъединяването на България към ЕС гражданите на съюза и на държавите от Европейското икономическо пространство получиха правото да придобиват неземеделски земи в страната. От 2012 г. те и дружествата, които са регистрирали в България, както и чуждите компании от страните от ЕС и ЕИП, могат да притежават неземеделска земя.

Ограниченията за земеделската земя трябваше да отпаднат на 1 януари 2014 г., но вместо това с чл. 3в от ЗСПЗЗ беше въведено ново изискване за всички, които искат да я придобият, а именно да са пребивавали поне пет години в България.

Правилото, въведено с тази разпоредба, важи за всички граждани – български и чуждестранни, и от него следва, че физически лица, които поне през последните пет години не са пребивавали или не са установени в България, нямат право да придобиват земеделска земя в каквато и да е сделка. За юридическите лица изискването за регистрация поне пет години преди придобиването на земята може да бъде преодоляно, ако съдружниците (или учредителите на АД) отговарят на изискванията за пребиваване или установеност.

Чл. 3в от ЗСПЗЗ е предложение на депутати от БСП, като в законопроекта им няма мотиви за въвеждане на ограничението, отбелязва специализираният сайт Lex.bg.

През 2014 г. президентът Росен Плевнелиев налага вето на промяната, като отбелязва, че на практика разпоредбата предвижда недопустимо ограничаване на българските граждани, като им въвежда изискване за уседналост. А за гражданите на ЕС отбелязва, че България не може след датата на присъединяването си към съюза да въвежда допълнителни ограничителни условия за придобиване на земя, защото така едностранно ограничава правото на установяване и на свободно движение на капитали.

След приемането на чл. 3в от ЗСПЗЗ ЕК започна наказателна процедура срещу страната ни.

До вчерашното решение на Съда на ЕС, по силата на което чл. 3в от ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас по дело на австриец срещу сина на негов приятел българин и три ниви в бургаско.

Преди да стигне до извода, че чл. 3в ЗСПЗЗ е несъвместим с правото на ЕС, съдът в Люксембург изследва целите, с които е приета разпоредбата. Те са изложени така пред него от РС-Бургас: „…въвеждайки ограничения за инвестициите в български земеделски земи, тази национална разпоредба има за цел да гарантира, че тези земеделски земи ще продължават да се използват съобразно тяхното предназначение. 

Тази юрисдикция уточнява, че спекулативните сделки със земеделска земя, както и продажбата на такава на чуждестранни инвеститори, чиято цел е използването на земята за други цели, биха довели до значително намаляване на обработваемата земя, както и до свързаното с него изчезване както на малките, така и на големите български земеделски производители“.

Съдът на ЕС посочва, че макар сами по себе си такива цели да са от общ интерес и да могат да обосноват ограничения на свободното движение на капитали, все пак тези ограничения трябва да бъдат подходящи и реално да водят до постигането им.