Twitter

Приходите от данъци върху недвижимото имущество бяха относително ниски като процент както от БВП, така и от общите данъчни приходи.

Същото важи и за приходите от периодичните данъци върху недвижимата собственост, които се считат за особено благоприятстващ растежа вид данъчно облагане. 

Поради това има възможност да бъдат увеличени периодичните данъци върху недвижимата собственост, за да се отговори на потенциалните предизвикателства, свързани с фискалната устойчивост. Това препоръчва ЕК в Доклад за България за 2024 година, придружаващ Препоръка на Съвета относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България.

Данъчните приходи на България са относително ниски в сравнение с нейния БВП, като най-големият принос идва от данъчното облагане на потреблението. Средата на ниско облагане във връзка с преките данъци благоприятства икономическата дейност, тъй като насърчава инвестициите и предлагането на работна ръка. 

Екологичните данъци са по-високи от средното за ЕС равнище, но все още могат да бъдат разширени. Те представляваха 15,3 % от общото данъчно облагане през 2022 г., което е най-високата ставка в ЕС-27. Това се дължи най-вече на данъците върху енергията. Облагането в България е под средната стойност за ЕС по отношение на данъчното облагане на недвижимото имущество и корпоративното данъчно облагане.

В България е въведена система с единна данъчна ставка, която не е прогресивна, за разлика от обичайното за ЕС. Поради това данъчната тежест е относително висока за лицата с ниски доходи и сравнително ниска за лицата с високи доходи, пише още в доклада.

Според ЕК това може да намали търсенето на работна ръка за нискоквалифицираните работници. Липсата на прогресивност на данъчната система допринася и за слабата способност на данъчната система и системата за обезщетения да преразпределят доходите.

***