ВКС постанови, че недвижим имот, закупен по време на брака със средства от личен влог, се счита за съпружеска имуществена общност.

При спор за собствеността съпругът - титуляр на влога носи тежестта на доказване. Той трябва да представи убедителни доказателства, че е налице трансформация на лично имущество или че презумпцията за съвместен принос е оборена.

Тълкувателното дело бе образувано поради различна съдебна практика по този въпрос. Според една група съдебни решения, ако недвижимият имот е закупен със средства от личен влог, презумпцията за съвместен принос се оборва автоматично, а съпругът титуляр на влога трябва да докаже само, че влогът е негов личен актив.

Според друга група съдебни решения, придобитото с лични средства имущество също попада в СИО, тъй като правният режим на съпружеската имуществена общност се основава на принципа на съвместен принос: "Паричните влогове може да са лично имущество, но не и придобитите с тях активи, които подлежат на презумпцията за съвместен принос".

Презумпция за съвместен принос срещу трансформация на лично имущество

ВКС прави важно разграничение между презумпцията за съвместен принос и трансформацията на лично имущество, като уточнява, че това са два различни правни механизма.

Презумпцията за съвместен принос означава, че всичко придобито по време на брака се счита за съвместна собственост, освен ако не бъде доказано обратното. За да бъде оборена, съпругът трябва да докаже, че другият не е допринесъл за придобиването на имота. От друга страна, трансформацията на лично имущество се прилага, когато даден актив е закупен с изцяло лични средства, като например наследство, дарение или продажба на имущество, което е било лична собственост преди брака: "Трансформацията по чл. 23 от СК изключва възникването на съпружеска имуществена общност, но не поради липса на принос на другия съпруг, а защото законът признава правото на лична собственост при определени обстоятелства".

За да бъде призната трансформация, съпругът трябва да докаже, че средствата, с които е закупен имотът, са лични, а не общи доходи на семейството.

"Не е достатъчно плащането да е извършено от личен влог - трябва да се докаже, че средствата във влога произхождат от продажба на лично имущество", пишат още от ВКС.

Средствата във влога не могат да се считат за лично имущество, ако произхождат от:

- Заплати и трудови възнаграждения

- Приходи от бизнес, търговска дейност или дивиденти

- Средства, получени по време на брака

Ако влогът е натрупан с такива средства, имотът автоматично попада в СИО и презумпцията за съвместен принос остава в сила.

ВКС разглежда и ограниченията, свързани с трансформацията на имущество. Според чл. 23, ал. 1 от СК, лични са само вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Ако се приеме буквално, това би означавало, че всеки актив, закупен с лични средства, ще остане лична собственост, което би обезсмислило концепцията за съпружеска имуществена общност: "Ако всяко имущество, закупено с лични средства, остане лична собственост, това би лишило института на съпружеската имуществена общност от смисъл".

Затова плащането на недвижим имот със средства от влог не е достатъчно основание за трансформация, освен ако средствата във влога не са постъпили от продажбата на имущество, което законът определя като лично.

След детайлен анализ ВКС реши, че не е достатъчно имотът да бъде закупен със средства от личен влог, за да бъде признат за лична собственост. За да се изключи от СИО, съпругът трябва да докаже, че средствата са постъпили от продажба на лично имущество. Ако влогът съдържа доходи, получени по време на брака, презумпцията за съвместен принос остава в сила и имотът се счита за съпружеска имуществена общност.

С това решение ВКС затвърди разбирането, че имущество, придобито по време на брака, попада в СИО, освен ако не бъде категорично доказано обратното.

***